Рожденият ден – празник или депресия?
Оказва се, че рожденият ден се възприема повече като причина за депресия, отколкото като повод за радост.
Направихме собствено проучване и повече от 50% от запитаните отговориха, че асоциират рождените си дни с дистимни емоции и преживявания. Например:
- Гняв;
- Тъга;
- Депресия;
- Безразличие;
- Стрес;
- Безпаричие;
- Принуда.
Сатурнова дупка
В астрологията съществува т.нар. термин “Сатурнова дупка”, или още – “Сатурнова криза”. Той обозначава периода от 40 дни преди рождения ден, в който човек се чувства потиснат, апатичен, безжизнен и стресиран. Астролозите имат своето обяснение за това, но нека тук се спрем на възможните психологически причини за депресивните симптоми, свързани с рождения ден.
- Страх от смъртта
Рожденият ден е истински повод за криза за всички онези, които се страхуват неистово от старостта, преходността на живота и смъртта. Поредната година в житейския календар им напомня, че времето минава, а те имат чувството, че живота им минава безсмислено.
- Неприятни спомени от детството
Най-често хората мразят рождените си дни още от детството, поради фактори като насилие, неразбирателство между родителите, бедност.
- Гняв към родителите
Гневът към родителите се основава най-вече на усещането за изоставеност в детството. Става въпрос както за буквалното физическо изоставяне, когато децата отрасват в домове или биват осиновявани, така и за емоционалното изоставяне от страна на родителите.
- Социални фактори
Обикновено хората се чувстват длъжни да празнуват рождените си дни, защото така е прието. Организират грандиозни пиршества, канят познати и непознати, харчат солидни суми пари без да имат желание за това.
Превенция срещу депресията преди рождения ден
За хората, които изначално разбират живота, е ясно, че рожденият ден е като всеки друг ден. За зрелият индивид не е необходимо да има повод, за да се види с близките си, да се облече празнично и да прави любими неща. Той сам купува подаръците си и няма очаквания някой да се погрижи за комфорта му. Черпи спонтанно, ей така, за здраве. Празнува всеки ден и е благодарен, че живее. Психически порастналият индивид участва активно в живота си, тук и сега, и не се страхува от смъртта. Знае, че факта че е тук, на този свят, дължи на своите родители и това е достатъчно дело от тяхна страна. Всичко останало е бонус, за това не ги вини и не ги смята за отговорни за “нещастията” в живота си. Просто, защото зрелите хора предпочитат да са щастливи!
Повече информация и за темата в “Следпразнична депресия”.
