Спомени за анорексията
Като се замисля, явно още от малка съм с анорексия. Бях много злоядо дете. Почти нищо не ми беше вкусно. Мразех месо, готвени храни, млечни продукти. Предпочитах плодове и зеленчуци, предимно сурови и не всякакви. Повдигаше ми се от лук, чесън, подправки. Беше ме страх да ям риба заради костите. Обичах сладки неща, но от някъде бях чула, че зъбите се развалят от захарта, така че и от това ме беше страх. Спомням си, че за майка ми беше истинско изпитание да ме нахрани още от много малка. Какво ли не измисляше, за да ми отвлече вниманието и да ми набута някоя хапка храна в устата. Сестра ми също участваше дейно в моето хранене. Навиваше един часовник и “играта” беше на всеки две минути, когато звънне будилника, аз да си отварям устата. Така успяваха все пак да ми дадат някаква храна.
Поднорменото тегло
Съвсем естествено, с този начин на хранене и съмнителните претенции за едно дете, бях изключително слаба още от най-ранна детска възраст.
Почти никакви дрехи не ми ставаха и майка ми шиеше по размер.
Помня, че всички се впечатляваха колко съм слаба. По-нататък продължих да съм все така злояда и слаба, но го отдавахме на капризите ми. А и по онова време нямаше такива модерни болести като анорексия, панически атаки и т.н.
Генетична предразположеност към анорексия
Като започнах психотерапия си спомних за всички тези странности на хранене в детството. Стана ми интересно от къде съм ги имала, все пак бях твърде малка, че сама да си ги измисля…
Разбрах, че към анорексията има висок процент генетична предразположеност, така че със сигурност и при мен я има. Не съм сигурна, обаче, от кого. Явно от някоя баба, тъй като майка ми и сестра ми нямат подобни проблеми.
От терапевта ми научих за метода “Семейни констелации”, според който човек може да носи в себе си определени характеристики на свои предци, които не познава. Определено ми е любопитно и бих опитала и с констелация.
Повече информация за метода “Семейни и системни констелации”.
