Епизод 61
* Ако сте пропуснали началото на историята, четете тук >>
Прибирам се към къщи в пълно мълчание. Няма да имам паник атака със сигурност, защото пълната скука се е разпростряла дори в мозъка. Гошо твърдеше, че паниките идвали от мозъка. Май не беше мозъка! От някъде другаде идваха. Така му обяснил Магьосникът. Защо му беше да се среща с него? Всичко се промени. Такава гадост настана! Отказа да идва на традиционния обяд в събота у нашите. Въобще не се замисли как ще обясня отсъствието му на МАМА! Постави ми ултиматум да се преместя у тях или си събирал багажа! Мислех, че се шегува, докато не го събра! Побеснях!!! Крещях му да ми се маха от главата! Махна се, но аз през цялото време мисля за него! Искам да го забравя, но се получава точно обратното! Минаха вече почти два месеца.
Усещам краката си да се влачат. Раменете ми са толкова увиснали, че мога да влача и пръстите на ръцете си по асфалта.
В къщи е тъмно. Не паля нито една лампа, докато се тътря към кухнята. Бирата е свършила! Има вино! Чудя се дали да отида до Гошо. Въображението ми показва засукана мадама по дантелено бельо на вратата на апартамента. С екстеншъни, мигли, стигащи до челото, и гърди с чашка F. Събира устните си в средата на лицето и казва „О, Гошето ли търсите? Вие новата чистачка ли сте?“ Не знам дали мога да уволня Въображението си. Пращам имейл на Гошо с молба да попита Магьосника. Обаждам се на мама! Нищо интересно! Татко си занесъл палатка близо до реката. С някакъв комшия си организирали нощен риболов. Карали се от вчера. Тя искала той да вземе и Вельо, а той отказвал, защото щял да плаши рибата. Познайте кой е победителят в скандала. Познахте! Сега мама на спокойствие боядисвала хола в цвят лавандула и чакала да ѝ доставят 18 възглавници в същия цвят от Ebay. Няма нужда да питам защо са 18. В следващия час и половина получавам пълната информация.
Почти полунощ е! Викам такси! Няма да карам с толкова бира и вино в кръвта.
Таксито спира в Овча купел, пред входа на Гошо. Поглеждам към прозорците. Светят! Качвам се пеша. По-точно, пропълзявам пеша, подпирам се на вратата и натискам звънеца. Сещам се, че измислих изречение, което да изстрелям в лицето на засуканата мадама, когато ми отвори. Самото изречение обаче не е налично в момента. Жалко! Ще импровизирам. Все още съм с домашната тениска, провиснал на задника ми анцуг и размазано червило. Смътно долавям миризма на вкисната пот, ферментирало вино и тежък дъх на цигари. ‘баси! Няма смисъл да се надявам, че не е от мен…… Чува се тиха музика и стъпки, които се приближават. Сърцето ми не бие и не знам дали дишам. Най-вероятно не!
Вратата се отваря! Заслепява ме силна светлина отвътре и успявам да видя само кльощава сянка.
Глас, познат отпреди четири живота се сопва весело: „Закъсняваш, мацка!“
Почти се стоварвам вътре, след което ръката на Гошо ме придърпва. Опитвам се да не се опирам никъде, за да не забърша някоя хлебарка или прясно петно от кетчуп, но губя равновесие и се подпирам на стената. Тя е чиста и боядисана в тъмно сиво. Оглеждам се. Направил е ремонт! Всичко е чисто, чисто ново. Мирише на луксозно! Не виждам нито една хлебарка или празно кенче от бира. Хиляди пъти по-хубаво от при Деската.
Въображението ми нарежда – Не е честно… някаква засукана тъпачка да получи това само, защото е с чашка F. Поглеждам към кльощавата сянка и разпознавам Гошо. Друг Гошо! Подстриган, без брада, гледа ме в очите!!! Усмихва се. Има мъжествен вид като северняк от Game of Thrones, дори и без брада. Питам го къде е Тя. Той се разсмива и ме придърпва в прегръдките си! Преди да се разцивря с глас, успявам да чуя, че ме е чакал. Досетил се, че днес може да дойда, защото го питах по мейла за кой отбор да бъда. Докато аз се цупех, той е направил ремонта и чакал „да се събудя“. Нямало друга мадама и не искал да има. Казва, че не е имал паники от месеци и Магьосникът правел чудеса…. Прегръща ме силно, а аз все повече се чувствам у дома.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
