Епизод 60
Чудя се какво още да направя. Съвсем сериозно предпочитам да ме разтресе паник атака, вместо да умирам от скука. Леля Дочка все казва, че скуката не мори, а мъчи. Или беше мързелът? Казва го всеки път като види Неделчо или Велизар. Значи е мързелът!!! От вчера съм пуснала телевизора….. Скука! Съботата изкарах с Деската, мъжа ѝ и двете ужасно мърляви, досадни и миризливи деца.
Не разбирам как може интелигентни хора като Деската и мъжа ѝ да имат толкова невъзпитани деца! Особено Деската. Преди обяд Нечко го нямаше. Ходихме да напазаруваме за ядене. Децата тичаха нагоре-надолу из магазина, крещяха, събориха всичко, до което успяха да стигнат. Опитаха се да го натоварят в количката, а Деската и аз връщахме нещата по рафтовете и се опитвахме да ги подреждаме. Нещата ескалираха, когато отидохме у тях. Продължиха да врещят и да се дърпат. Успокоиха се за малко, когато разсипаха една кутия домати на пода. Деската им даде съд, в който да изгребват с лъжица доматите. Мазаха, дъвкаха и пресипваха и за известно време беше тихо.
След това поискаха спаначена супа, в която сипаха гумени мечета и си я изядоха…
Независимо от всичко това, аз не се ядосах. По-добре това, отколкото скуката! Не успях да се ядосам дори, когато малкият ме прегърна през врата с идеята да си избърше сополите в яката на ризата ми. Дори не изпитах импулс да я изхвърля…. Изпрах я в къщи! Освен сополите, различих петна от сладоледа на големия и няколко пръски от свинските ребърци на мъжа на Деси. Стоях с ризата в ръце и се молех на Въображението ми да каже няколко цветисти думи по техен адрес. Не! Пак го помолих, този път горещо!!! Хм! Дано не е умряло.
Честна дума, това е най-скапания уикенд в живота ми. Гошо продължава да мълчи, въпреки стотината имейла, смс-ите, месинджъра, уатсап и вайбър. Скоро ще станат два месеца! В началото не можех да повярвам. После известно време му бях бясна и му пишех сърдити съобщения. Но как може човек да се кара с някого, който не отговаря?!
Гаднярът ме блокира! Да, ама няма как да блокира имейлите. Освен ако не си изтрие акаунта!!!!!
Скачам от дивана и отивам към лаптопа да проверя мейла. Усещам няколко вяли удара на сърцето. Дано!!!! Въображението не е умряло. Включва се, като предлага картина, в която Гошо е напуснал Земята, а аз се тъпча с шоколад и рева в истерия, сгушена в скута на Протежето. Оставям шоколадови следи по разкошната ѝ копринена пола. „Тая картина беше изсмукана от пръстите“ – казвам на Въображението. Личи си, че едва я е изстискало, за да ми угоди. Никакъв отговор на нито един имейл. Бързо пиша и му пращам още два, за да проверя. Не си е изтрил акаунта. Препрочитам си няколко от писанията….. Жалка работа! „Моля те, Обичам те, Липсваш ми, Върни се при мен, Помниш ли….., Обещавам, че….. Ще направя всичко, Подиграваш ли ми се?, Защо не отговаряш? Ти си безсърдечен, Това вече е гадно, Кретен, Да пукнеш дано…..“ Казвам ви, жалка работа!
Връщам се на дивана. Отварям кенче бира и пускам спортния канал. Шампионска лига Манчестър Юнайтед – Пари Сен Жермен.
Чудно! Сега ще си спомня, ще се разстроя и ще се разплача. После лесно ще се обадя на Протежето да дойде и да донесе шоколада. Тя и без това в петък сама го предложи. Хм! Не съм отказала! Просто не отговорих, защото беше очевидно….. Гледам мача и не зная за кой отбор да викам. Ако Гошо беше тук, щях да го попитам. Ставам и пращам още един имейл. Няма начин на този да не отговори. Все един от двата отбора му е любим….. Стъмва се! Мама е с Вельо на вилата. Преди заминаваше от петък и се прибираше в неделя. Сега от четвъртък вече са там. Липсват ми. Даже не ме е яд на брат ми! Скучно ли ми е, или съм депресирана? При последния скандал Гошо ми каза, че се депресирал, когато е с мен?!? Това бил осъзнал, като ходел при Магьосника. Проверих в Гугъл какво е „осъзнал“. Не го разбрах! Депресиран с паник атаки. Става ми смешно!
Открадна ми и паник атаките, и депресираното. Само пълна скука ми остави!
Обувам си спортните обувки и излизам така, както съм си, с домашната тениска. Връщам се да си сложа червило. Връщам се пак, за да си взема цигарите и още едно кенче с бира. Третият път се връщам за спрея против крадци. Вечер наоколо се мотаят всякакви. Тъпотия! Няколко двойки се натискат по пейките, някакви разхождат кучета и това е! Седя съвсем сама в тъмнината, с надеждата да се разплача. Нищо! Запалвам цигара и отварям кенчето. Хрумват ми идеи за още няколко имейла. Не! Дали да се вдигна и да отида до Овча купел? Ами ако вече излиза с някоя……. И вместо него, ми отвори тя! Ужас!
Поне няма да е скучно…….
Прочетете и “Пълна скука срещу паник атака 2. Епизод 61“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
