Епизод 14
Честна дума, не вярвах, че отново ще се озова в спешното с паник атака. Два пъти за десет дена. Мама е с мен. Подреждах си багажа за конференцията, когато се случи. Много ясно, че Георги се обади на мама. Цялата съм изтръпнала и туптя. Ще бъда в тръба с криле на 10 000 м над земята, два часа!!! Снощи до десет и половина подготвях презентацията. Шефа каза, че „Ей затова“ ме пращал там. Трябвало му само „още един като мен и ще смаже конкуренцията“. Лицемер. Доволна съм, че успях да си подготвя списъка с въпросите, задачите и евентуалните спънки. Винаги нещо се обърква. Ако сама не се погрижа за всичко, нещата се скапват.
Докторът е симпатичен. Ризата му е чиста. Било престилка. Има халка. Жалко. Дали да си потърся ново гадже – доктор?! Така поне един в семейството ще е чувал за паническо разстройство. Питам го как да пътувам спокойно до Лондон. Със самолет! Мама се превива от смях. Докторът също. Явно е било шега. Усещам устата си отворена. Интересно колко ли се лежи за двойно убийство? Тройно! Но не съм сигурна – Гошо или шефа…. Остават само мокрите кърпички да купя и багажът е готов. Все още не съм решила дали да пътувам със синия панталон. Ще го измисля. Мента, глог и валериана! Мама обяснява на доктора, че имам отделен шкаф с шишенца. Отново се превиват.
Ще потърся Наказателния кодекс.
Остават 12 часа до излитането на самолета. Все още съм изтръпнала, но поне туптенето спря. Мисля, че за днес приключих с паниката. По пътя моля мама да минем през офиса. Сещам се, че мога да взема още една флашка с презентацията и графиците. Всичко може да се случи с другите две. Докато копирам информацията с таблиците, разглеждам из нета: Устройство на самолет, Риск от падане със самолет, Различните видове самолети, Сигурност при пътуване със самолет, Действия при аварийна ситуация в самолет, Паник атаки и летене със самолет. Мама говори по телефона с леля. Разказва ѝ за спешното. Затварям стъклената врата. Още я чувам. И мъртвец ще я чуе. Ако нещо ми се случи там горе, няма как да сляза. Фюзелаж. Да живее Интернет. Отварям големия шкаф, за да приготвя сувенирите за раздаване. Падове за мишка, тениски с картинки, стикери… Когато затварям кашона, погледът ми попада на алкохолната колекция… След всеки рожден ден в офиса остава поне по една бутилка. Очевидно, няма кой да изпие всичкото това. Грабвам една едва започната бутилка Baileys и си я пъхам в чантата. Алкохолът проработи добре на ферибота, може би и на проклетата тубичка в небето ще работи. Мама приключва разговора и иска да тръгваме от офиса. Не остава време за Наказателния кодекс.
Странно, колко ми е уютно при мама,
въпреки неремонтираното жилище, купищата излишни и стари вещи, саксиите с растения, които трябва да заобикалям. Много ми харесва, че има врати навсякъде. Едно време с Велизар се гонехме из апартамента в кръг. Ако се ремонтира, може да стане изключително удобно и модерно. Мама е приготвила любимите ми телешки руладини и плодова салата. Ммм. Няма и помен от паники. Всички сме в къщи. Дори татко. Той изненада мама, като се прибра седмица по-рано. Казва, че се чувства като във виц. Смея се със сълзи. Устата на мама стои отворена. Георги ми е много симпатичен. Изтръпването изчезва. Дали, защото ми е симпатичен? Оглеждам ги един по един. Всички са ми симпатични. Дори Велизар, донякъде. Ослушвам се за туптене или пресъхване, или прималяване. Нищо! Отправям гореща молитва към Бог! Мама ако ме чуе… Георги гали ръката ми. Можем да опитаме отново, когато се върна. Ако се върна, изобщо! Ще бъда напъхана в тръба с криле… Има приятен глас. Татко се прозява. Мама обаче настоява да останем още малко. Минава още час преди да си тръгнем и да останем сами…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
