Епизод 23
Добре се подредихме онази вечер. Гошо продължава да ми се сърди, че не се прибрах. Не дава и дума да се каже да ходи на сватба в Шотландия. Струва ми се, че не му се дават пари за подарък и за облекло за сватбата. Не обичал сватби. Предпочитал да ходим на десет пъти на къмпинг в Гърция, отколкото веднъж на сватба!!! Трудно ми е да обясня колко съм възмутена! Това с къмпингите е затворена страница за мен. Точка. Стяга ме под лъжичката, като си помисля, че пак ще пътувам със самолет в петък. Втори път в рамките на един месец… Гледам да не се сещам за това. И дума да не става обаче да изпусна сватбата. Интересно е, че от моминското парти на Рени насам нито веднъж не ми стана зле.
Няма сърцебиене, няма паники. Мама ме гледа подозрително.
И Гошо, и аз имаме много роднини. От една страна, това е хубаво нещо. Постоянно нещо се случва, има къде да спя в Бургас, ако поискам. От друга страна, е супер изнервящо. В момента направо не знам какво да правя. Тясно ли ѝ е на леля в Бургас? За втори път идва тази година. Като на курорт. Все едно идва на море в София. Уф! Мама всеки път казва да седи при мен. Вярно, че Гошо и без това ту е тук, ту у тях. Откакто Деската каза, че няма против да живеем тук двамата, взе да идва почти всеки ден, но не си е пренесъл целия багаж. Започвам да се вкисвам. Добре е, че Деската не ми иска наем, но е неудобно и леля да цъфне.
Най-неприятното е, че заминаваме на сватба и не мога да я оставя сама тук! Ще трябва да измисля нещо! Да не забравя да се обадя на Деската, че големия утре има рожден ден. Какви ли подаръци искат сега децата? Най-добре да я питам. Да не забравя да купя още кафе и тоалетна хартия. Имам чувството, че леля само това консумира – кафе и тоалетна хартия. После с дни не мога да проветря. Какво ѝ пречи на Мама да си я посрещне у тях?! И без това са само с Вельо. Гошо се обади, че довечера ще дойде. Значи освен кафе, да купя и макарони.
Брадата му скоро ще стигне до пода. Не мога вече да го гледам така!
Усещам как ми се повишава адреналина. В офиса цари паника, заради отчета от миналия месец. Шефът е бесен на рекламния отдел, че си изхарчили бюджета за “тъпотии”. И сега ще седим до нощите, за да режем от другите отдели. Забравих да кажа на Гошо да купи кафе, макарони и тоалетна хартия. Дали му казах, че леля ще дойде? Ще бъде смешно да влезе и да види мама и леля в хола. И без това ми прави забележки, че мама идва, без да предупреди. Да си направи забележка на себе си. Неговата майка се натриса абсолютно по същия начин. Миналата седмица дойде в седем и петнайсет сутринта! Автобусът пристигнал много рано… Нямам думи! Шефа крещи. Заглъхват ми ушите. Спокойно де, ще получиш инфаркт. Девойките от рекламния мълчат. Гледат надолу. Нещо ме стяга в гърдите. Само това остава. Все на мен ще се случи. Точно, когато мозъкът ми е задръстен, а имам да мисля за хиляди неща. От счетоводството говорят. Не било толкова страшно. Шефа млъква и гледа диво. В офиса напоследък е непоносимо. Обмислям да работя нощем. Няма жива душа по улиците. И без това не мога да спя…
Направо съм смазана. Мисля, че и паниката е смазана и днес ще ме пропусне.
Може да ѝ измисля име. Когато се развихри, да се обадя на Гошо и да кажа, например, че Елището е дошла. Девет вечерта е. Мама и леля изглеждат свежи. Колко много думи! Гошо изглежда зле. Иска да си тръгне. Ами да си върви… Така и така няма кафе! Мама казва, че ще спи тук с леля, да се наприказват. Ще тръгна с Гошо. Зачатък на усмивка. Пием по чаша вино в ресторанта до неговия блок. Дано си е сменял чаршафите скоро. Сменени били миналата седмица. Аха, майка му ги е сменила! Не намирам онези, които бях купувала точно за такива случаи. Много е топло тука. Сигурно не е отварял прозореца от миналия век. Много е задушно. Какво да правя сега?? Лошо ми е. Ще се паникьосам. Гошо ме гледа. Май нещо говори… Връщаме се в ресторанта. Идеята за още една бутилка вино е добра.
Все ми е едно за чаршафите.
Прибирам се в квартирата, а Гошо си остава у тях. Мама си е тръгнала, леля спи. Сменям си чаршафите и се къпя. Вече е три. Мъча се да си спомня как кръстих паниката. Беше нещо подобно на моето име. На сутринта няма да се пие кафе. И няма тоалетна хартия за леля. Не искам да си представям… Имаше някаква книга за неочакваните гости. Убиваха ли ги, или само ги изтезаваха? Май гостите убиваха домакините. Сънувам ли? Цялата съм увита в тоалетна хартия и се задушавам. Будя се. Спала съм два часа. Сватбата е в събота, а леля си тръгва в понеделник. Трябва да измисля нещо!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива