Епизод 75
– Гьорка, айде да тръгваме към Халбите. Монката и Индианеца също ще дойдат. Тия коледни празници много тегави, брат! Едвам издържах. Елица влачи ли те по моловете?
– Тръгвам. Само да пусна скрипта да се тества. Валери и той каза, че ще дойде. Верно е, за коледните празници. Тва всичкото с роднини и всякаква гад наоколо. Ми не, тя не обича молове.
– Верно?! Не е истина! Жена да не обича молове…
– Ми да, не обича. Миришело ѝ, много хора имало, пипали навсякъде, тоалетните били мръсни и всякакви такива. Не им се кефи.
– Е, щастливо дете си ти! Стефка може със седмици да изкара в мола, и изобщо не ѝ омръзва. Аз минах всичките нива на Candy Crush на телефона, докато я чакам пред магазините. Пробих дупки в стъклото. Не се шегувам.
– Готово, тръгваме!
—
– Говорих с на Елица баща ѝ да го постегне тоя Велко. Той много сериозно го подхвана. Заведе го на вилата да направят канализацията, дето гръмна. Бай Георги нали работи по проекти и повечето са през топлия сезон, та сега е свободен. Държи Веляка там като в казарма повече от един месец, без компютър, телефон и интернет. Прибраха се да вечерят със семейството и пак заминаха в момента, в който си изпразниха чиниите. Интересно е, че майката на Елица нищо не казва. Явно и на нея ѝ е писнало да прави баница на детенцето и да му разтребва около компютъра. Разпитвах бай Георги как я карат там. В началото Велко само мрънкал, че е гладен. Опитал се два пъти да избяга, но без пари не могъл да стигне далече.
– Еййй много свиреп тоя бай Георги. Направо ме достраша от него. Добре, че баща ми не е такъв.
– Да бе, Валери. Баща ти не е такъв. А може би щеше да е добре за теб, ако беше такъв. Ми не, не ми се пули така. Знаеш, че съм прав. Та така с него. Трябва да се обадя на Елица, отивам да говоря отвън, че тука нищо не се чува от вас. Много шум вдигате, ей!
—
– Е, не е истина!
– Какво, Гьоре? Да няма продължение? Много е добро за Велко сериалчето! Давай, разправяй!
– Не е Велко този път. Няма да повярвате какви неща стават! Значи, има един Неделчо, той е първи братовчед на Елица. Подобен случай на Велко. Ама май съм ви казвал за него в някакъв момент. Или не?
– Каза веднъж за един, дето искал да се жени в Меден Рудник и майка му и на Елица майката ходили „да скубят косата на момата“.
– Да. Същият. Неделчо се казва. Над 40 годишен е, а майка му го води като кученце на каишка. Бяха на коледната вечеря. Те всичките там лели се бяха събрали. И тази от Щатите, с осемте осиновени деца. Само дето две от тях вече били пълнолетни и заминали нанякъде, и не ги беше довела. Не мога да ви опиша какво нещо! Та този Неделчо изчезнал днес от автогарата. Щели да се качват на автобуса за Бургас, отишъл до тоалетна и – изведнъж го няма. Лелята казала на сестра си. Чакали го, звъняли му по телефона. Давал свободно. И двете били на силни успокоителни. Елица ми се обади да каже, че отива с майка си и леля си в полицията, да го обявят за изчезнал. Оставям ви. Ще ходя да я нагледам, че накрая сигурно ще я замъкнат до Бургас. Ако не дойда утре в офиса, значи работата е дебела. Ще си дооправя скрипта дистанционно.
—
– Здравейте, смотаняци!
– Гьоре, какво стана с тебе? Три дена те няма. Намерихте ли човека?
– Наред са нещата. Ще ви разправям в обедната почивка. Сега да оправя тука малко, че закъснявам с дедлайна. Sales ме натискат.
—
– Ще ви разправям, само ако сте тихи! Значи:
Тогава стана точно, както си мислех. Трябваше да обикаляме навсякъде с майката и лелята на Елица. След два истерични дни софийските полицаи ни казаха, че случаят е прехвърлен към Бургас и заминахме за там. Значи, отиваме в бургаската полиция. Упътват ни на пропуска. В приемната ни посрещат двама полицаи. Един на средна възраст, с по-висок чин, и един по-млад. Младият се опитва да успокои жените и да ги накара да седнат. Няма начин! Обяснява им, че след малко ще получат информация за издирвания. Другият, с по-висок чин, гледа, гледа и физиономията му става все по-тъжна и умислена.
Той тихо ми казва да отида с него в една съседна стая.
– Седни тука на стола, вика. – Слушай сега, момче. Ние намерихме Неделчо.
Продължете четенето с “Мистерия в Бургас II. Епизод 76“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
