Епизод 76
* Ако сте пропуснали началото на историята, четете тук >>
Той тихо ми казва да отида с него в една съседна стая.
– Седни тука на стола – вика. – Слушай сега, момче. Ние намерихме Неделчо. Изглеждаш ми разумен човек. Виж как са нещата. Той е в една къща в района, жив и здрав. Засякохме му местоположението на мобилния. Една жена ни отвори. Отначало отричаше да знае нещо за Неделчо, но ѝ казахме, че сме засекли сигнала от къщата ѝ и че имаме заповед за обиск. Тогава той излезе. Казаха, че били много влюбени двамата, щели да се женят, и помолиха да не казваме на майка му къде е. Кажи ми сега, момче, какво да правя с тез двете госпожи. Най-добре си ги вземай и си ходете по живо, по здраво.
– Брат, не знам какво да ти кажа. Не ви е лесна работата на полицаите. Но аз съм тука само като придружител на госпожицата и едвам се оправям с нея (а дали?). С госпожите изобщо не се захващам.
Тука полицаят кима с разбиране и тежко въздъхва. Всъщност, не знам точно на какво чудо се надяваше. Става и тръгва към приемната. Отивам с него. Елица седи на една пейка, леко пребледняла, но се държи. Колегата му е целият потен. „Госпожите“ са го заградили от двете страни и му говорят едновременно.
Заплашват, че ще припаднат, че ще започнат вече да бият, настояват да повика началника си.
Полицаят, с когото разговарях, самопожертвователно се обажда:
– Аз съм началникът. Коя е Елисавета Йорданова?
Лелята се обръща с изражение на гладен питбул.
– Имам добри новини за Вас! Открихме сина Ви. Жив и здрав е.
Двете сестри се оживяват и се усмихват.
– Къде ми е детето? Май не сте го довели. Бърже ме водете при него.
– Не мога да Ви разкрия неговото местоположение. Той не желае.
– Как тъй ни можиш? Аз съм му майка! Той ми и дите!
– Неделчо Йорданов не желае да разкрием местоположението му. Има право на това. Подписа и декларация. Ето я. Погледнете.
– Въъй, божии! Вижти го, моля ви си! Ни можел! Ши ти кажа аз ни можиш ли! Как тъй мойто мумче! Евгения, дай ми чадърчиту! Ни мъ дръж! Пумагай!
—
– ААААААААААААААААААААААААААААА! Какво му направиха?
– Не искате да знаете. Беше много страшно. Уплаших се за живота на човека. Честна дума, косата му побеля за има-няма 15 минутии.
Добре, че беше Елица. Тя съобрази, хвана едно такси и докара баба си Ефросинка, единственият човек в света, който има контрол върху супер-пауъра на сестрите. Беше странно. В момента, в който тя влезе в приемната, както се чуваха крясъци, удари и трошене, изведнъж настана пълна тишина. А в тишината се чу тих, нежен глас „Мойте мумичита, ко става? Илати при мени. Защо плачиш, Елисаветке? Кой та растрой? Гуспудин пулицай, ми ти що плачиш? Въъъйй! Гулям мъж си. Ай стига.“
Доколкото разбрах, след като си тръгнахме, полицаят подал молба за ранно пенсиониране.
– Горкият човек! Не харесвам полицаите по принцип, но някак ми дожаля за този.
– Добре, а как изглежда тоя Неделчо? Как така някакви жени го харесват?
– Чакайте, ще ви го покажа. Приятел ми е във Face-а.
– ААААААААААААААААААААААААААААА!
– Давай профила!
– Ето!
– Я, как си го е кръстил?
– Готиния от Славейков. Бухахахахаха. Какво е Славейков?
– Кварталът в Бургас, където живеят.
– Оооооох! Ох не мога. Виж му профилната снимка. Има котенце на главата!
– Не е котенце. Това е прическа, популярна в Бургас.
– И коледно пуловерче с еленчета!
– Да, помоли ме да го снимам на коледната вечеря, но да не казвам на майка му. Американската леля подари на всички такива пуловерчета. И аз имам, хехе.
– Има буквално десетки лайкове за тая снимка! Два от Велко и още някакъв пич, останалите от жени!
– Леле, тоя е гениален! Има повече от 200 приятелки! Всичките с як ъпгрейд!
– ООООООООООООООООООООООООООООООО!
– Оставям ви, смотаняци! Отивам при фризьори да ми направят котенце на главата! Време е да се оженя!
– Чакай Монка, къде хукна! Стой тука, може да има още някаква тайна зад този успех, не прибързвай с котенцето. Човек, седиш най-отпред и като погледна над монитора, виждам тила ти през цялото време! Ако си направиш котенце, ще ме блокираш. Задръж още малко, моля те!
– Не можеш да ме спреш! Отивам! Всички тунинговани мацки са мои!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
