Епизод 3
Морето! Прозрачни вълнички, ситен бял пясък, маслинени дървета, кафе и цигара, приглушено дърдорене на гръцки от склада на магазинчето. Някакъв снежен връх се вижда в далечината между тънките бели облаци. Засега нещата са добре. Гошо спи в бунгалото. Даже е приятно. Само сърцето притупва от време на време. На тръгване мама ми подари един талисман. Миниатюрна шарена кесийка, вързана с дебел конец – мирише на някаква азиатска тъпня. Нямало вътре косми и никакви гадости, само билки. Мама каза, че щял да ми изчисти аурата… което помагало и при паник атаки. Ха, дано! Не вярвам в такива работи, но все пак го взех. Знае ли човек… Отварям списанието. Вятърът се опитва да го разлисти. Харесвам си един широк панталон, риза с дантели и си набелязвам един нов начин за гримиране. Отзад има тест – „Колко сме близки с партньора“. Правя си теста, изкарвам 15 точки. Средно близка съм, според тях. Но трябва и двамата да го направим. Достатъчно…
Събирам смелост, ставам и тръгвам към водата. Има петима души на плажа. Водата гъделичка пръстите на краката ми. Влизам още малко по-навътре. Водата ме гъделичка чак до красивия оранжев бански. Чист късмет си беше, че успях да намеря моя номер на разпродажбата. Ноо… сега съм кралица!
Трима нашенци ме зяпат и плюят семки.
Няма спокойствие! Усещам как кръвното ми се вдига. Вдишвам няколко пъти дълбоко и тръгвам обратно. Гошо няма ли да става най-сетне?! Успявам да се добера до бунгалото, лягам и усещам как сърцето думка… Пускам телевизора. Гледам как играят голф. Вбесяващо тъпо е. Гошо се буди, пъшка и се надига. Този път се разминава.
Надявам се тази отпуска наистина да мине по-нормално. Толкова я чаках! Когато пристигнахме, сякаш някой натисна копчето и спря бясното превъртане на лентата. Животът тук тече бавно. Няколко седмици преди да тръгнем работих за двама в офиса. Опитах се да свърша всичко, което би могло да изникне, докато ме няма. Шефа дори на два пъти ми направи забележка да си ходя! Доста лицемерно от негова страна. За онези фръцли въобще не ми се споменава. Надявам се поне да не ме търсят тук. Ще взема да си изключа телефона, както те правят. Това е може би последният шанс с Гошо да си оправим отношенията.
Случва се на половината път към селцето.
Отиваме на разходка пеша, без колата, по идея на Гошо. Разходката ни би трябвало да продължи около час – дотам и обратно. Няма никакви признаци за влошаване на времето. Неколцина други също вървят по пътя. Като цяло, цивилизована разходка. Нищо притеснително, казвам си, когато тръгваме.
Слънцето напича, въпреки че е все още девет сутринта. Голямата сламена шапка на сини цветя би трябвало да предпази клетия ми мозък. Петнайсет минути по-късно съм скована от предчувствие, че нещо много страшно ще се случи. Може би ще ме ухапе кърлеж, заразен с лаймска болест, докато минаваме през някоя ливада. Или ще стане земетресение и голяма вълна ще ни залее, докато вървим покрай плажа, ще ме завлече в морето и ще се удавя. Устата ми пресъхва, сърцето ми ще се пръсне и започвам да се задушавам. Паник атака. Тръгваме обратно, Гошо гледа мрачно. Тайно попипвам талисмана в джоба на късите панталонки.
Краката ми още треперят.
Влизаме в бунгалото. Подпирам се на таблата на леглото и си вдигам краката. Гошо пуска телевизора. Сменя каналите. Голф. Пак голф. Гръцка музикална програма. Новини на гръцки с преводач на езика на глухите, вижда се как големи вълни заливат някакъв път, ужас! Филм на немски език, двама полицаи обикалят и разпитват нещо. Анимационни филмчета. Формула 1. Спира на формула 1, пуска климатика и затваря прозореца. Що така бе, Жоре? Главата започва да ме боли, но се чувствам виновна за провалената разходка и си мълча. Опитвам се да си чета на телефона. Чета една страница около петнайсет пъти и нищо не успявам да разбера. Отварям фейсбук. Нищо не ме грабва. Отварям служебната поща. Изсипват се 43 непрочетени съобщения от сутринта до сега. Затварям пощата. Гледам през прозореца. Три морски птици летят, после кацат във водата и тя ги поклаща леко. Гошо седи на дивана и зяпа в телевизора. Предлагам му да излезем навън.
Сядаме в барчето на плажа. Паля цигара. Гошо си поръчва бира. Гледа ме как си кръстосвам краката. Донякъде с удоволствие, но и с някаква тъга. Добре, че не знае каква изненада съм му подготвила в София. Очертава се поредната провалена отпуска. Взимам си едно мохито и му казвам „Наздраве“…
Вижте още: Лято, море и… паник атаки. Епизод 1 и Лято, море и… паник атаки. Епизод 2
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
