Наистина ли наличието на работохолизъм е повод за гордост?
В днешно време състоянието работохолизъм се е превърнало в почетен орден. Човек гордо споделя колко е претоварен графикът му и как няма време за нищо друго освен работата. Особено откакто повечето хора работят предимно от хоум офис, границите между работно и лично време се размиват, най-често в ущърб на личния живот. “Така и така няма къде да се ходи вечерта, хайде, ще поработя още малко!”. “Само и този проект да довърша, само и това повишение да получа и ще си почина”. Хората с тази склонност редовно си проверяват пощата по време на отпуска, пропускат рождени дни и годишнини. И така година след година.
Как изглежда отстрани
Засегнатите от работохолизъм са хора, на които може да се разчита да свършат огромни обеми работа. Целеустремени, кадърни, придобиват все нови и нови квалификации. Работодателите много ги харесват, докато все още имат сили и здраве да се раздават. Те дават всичко от себе си, инвестират се в работата не на 100%, а на 200% и това си личи по резултатите от техния труд. Нямат време за празни приказки, не излизат на обяд с колегите си, редовно обядват пред компютъра. На вечерни събирания се включват рядко, 2-3 пъти годишно и то ако са служебни. У колегите си предизвикват респект, завист, често и отдръпване. Работохолиците напомнят роботи – имат изключително висок капацитет на полезно действие, често нямат други теми на разговор освен работата, съответно в тяхната компания нерядко е неловко, ако въобще се съгласят да удостоят околните с присъствие.
Как се усеща отвътре
Успешното реализиране на проекти дава усещане за могъщество. Отмятането на задачи доставя удоволствие. Колкото повече работи човекът с работохолизъм, толкова повече може и толкова по-добре се справя. В работата е в свои води, ориентира се идеално. Да, боли го гърба или сменя поредния диоптър. Да, изхранва се с кола и полуфабрикати месеци наред, а близките си не е виждал и той не си спомня от кога, но пък в работата е върхът. Понякога се прокрадва чувство на самота, един копнеж по топла супа и нежна милувка, но проблемът бързо се решава: “Имам прекалено много работа, за да се занимавам сега с това”. А дори и да реши да направи нещо по въпроса, бързо се отказва. Социалните умения изглеждат закърнели. Откъде да знае как да се държи с противоположния пол, така че да се получат нежни отношения? По-добре да си гледа работата – там си знае всичко и се чувства добре.
Какво му струва
Трудолюбието е ценно качество, което облагородява човека. Само че при наличие на работохолизъм то отива в крайност и се използва за това човек да избяга от себе си. При хората с тази склонност липсва баланс. Работата изземва цялото време, пространство и енергия на човека и в живота му не остава въздух за нищо друго. Свикнал да живее така, на него му е изключително трудно да намери място в живота си и за други неща. Колкото повече работи, толкова повече работа има. Докато в един момент тялото не си каже тежката дума и не се разболее. И то се разболява тежко, за да си вземе необходимата почивка, в противен случай работохоликът просто продължава да работи. В един момент и психиката прегаря. Човекът изпада в депресия. Не вижда смисъл в нищо. Животът му тежи. Появяват се суицидни мисли.
С мисъл за бъдещето
Засегнати от работохолизъм са както мъже, така и жени. Ако не се вземат навременни мерки, прекаляването с работата си взема своята висока цена. Много по-добре би било човек да започне профилактично да се грижи за себе си докато още е млад и здрав, отколкото в последствие да се опитва да поправя вече налични щети. Практиката ни показва, че жените започват да съжаляват за тази своя тенденция около 40-годишна възраст. Тогава с мъка трябва да признаят пред себе си, че искат семейство и деца, но нямат нито партньор, нито скорошни изгледи за такъв. При мъжете съжалението настъпва на стари години, когато децата вече са пораснали и нямат нужда от тях. И в двата случая човек би искал да върне времето назад и да направи друг избор, но за съжаление няма тази способност.
Не е нужно човек да се отказва от трудолюбието си, необходимо е просто да се научи да се грижи и за останалите аспекти от живота си. Всеки човек, страдащ от работохолизъм, знае колко е трудно да затвори лаптопа в края на работното време и да не го отваря уикенда. Подкрепата от специалист помага човек да си даде сметка за корените на тази своя тенденция, да си създаде нови навици и различно бъдеще.
