Какво се случва когато заседнем във фазата на влюбване
Такава романтика цари около влюбването и намирането на перфектния партньор, че човек просто си мечтае да остане в това състояние завинаги. Влюбва се отново и отново в различни хора. Така внася разнообразие в живота си и си дава доза щастие. Сърдечни трепети, пеперуди в стомаха – ах, колко е прекрасно. Нямаме търпение да видим възлюбения, броим минутите до следващата среща. Каква радост настава при вида на неговото съобщение. И каква мъка, когато от часове не е писал. Такива интензивни емоции, все едно гледаш филм. Това състояние е характерно, когато има пристрастяване към влюбването.
Какво представлява влюбването?
Влюбването е един специфичен биохимичен коктейл, при който виждаме другия в изцяло положителна светлина и копнеем за неговата близост. Характеризира се с еуфория, фокус върху другия и временно оставяне на заден план на другите сфери от живота. Обикновено трае между два месеца и три години. Практичната функция на влюбването е да накара хората да създадат поколение и в добрия случай да останат достатъчно дълго заедно, за да могат да го отгледат. След този период е естествено влюбването да се разсее. Тогава човек започва да вижда реалния друг насреща с всичките му хубави и не чак толкова хубави страни. И вече има избор дали ще положи усилия за изграждане на стабилни взаимоотношения или всъщност иска нещо друго. В реда на нещата е влюбването да се разсее след време, за да може човек отново да има възможност да се фокусира и върху другите аспекти от живота си.
Как изглежда едно пристрастяване към влюбването
Засегнатите от пристрастяване към влюбването правят всичко възможно този период да не свършва. Вълнува ги илюзията, фантазията, идеята, вълнението, страстта, бушуващите хормони. Харесва им чувството в началото, фазата на ухажване, на откриване на другия, на новото познанство. Често си фантазират – разказват си истории относно човека на мечтите си. Довършват образа му без връзка с реалността. Общо взето сътворяват си света както искат. Но после са смазани, че реалността не отговаря. Често се случва да си изберат човек във връзка или който живее далече. По този начин влюбването, мечтаенето и илюзията, могат да се поддържат по-дълго. Така реалността по-бавно се намесва в уравнението. Ако случайно се намери партньор, който е на разположение и в действителност започне да се създава връзка, чувствата на човека с пристрастяване към влюбването бързо изстиват. Реалният живот с партньор не е като по филмите. Затова бива сменен с нов, за да се набави нова доза влюбване.
Има ли изход?
Животът на хората с пристрастяване към влюбването се върти изцяло около обекта на влюбване. С него стават, с него си лягат, или по-точно с мисълта за него. Измъчват се от дистанцията или от това, че не им обръщат внимание. Но ако има реален сериозен човек наблизо, чувствата рязко изчезват. Иначе няма как да се поддържа еуфорията от влюбването. Както и при другите зависимости, тук става въпрос за механизъм за справяне. Той ловко отвлича вниманието на човека от празнотата в душата. Затова фиксацията върху другия е толкова силна – спрем ли да се занимаваме с него, черната дупка отвътре излиза на преден план. Но единственият начин човек да излезе от замръзването във фазата на влюбване и да има шанс да изгради реална връзка е да се занимае със себе си и това, от което бяга. Необходимо е да запретне ръкави и да започне да се опознава.
В Архиендж имаме опит в оказването на професионална подкрепа при налично пристрастяване към влюбването. Дайте си нужната помощ.
