Съжителство с човек с панически атаки. Денят след деня без паники. (По действителен случай)
Станах традиционно рано и се запътих към кухнята да пия кафе. Там заварих Ани. Играеше на една компютърна игра с бонбони и гледаше втренчено в монитора. Обикновено правеше това, когато имаше панически атаки – казваше, че ѝ отвлича вниманието. Изглеждаше тревожна и трепереше. Стана ми ясно, че е в криза. Реших да не я занимавам. Въпроси като: “Как си?”, “Какво става?” и т.н. я влудяваха по време на паника. Просто седнах при нея, вършейки моята административна работа.
Какво беше отключило паник атаката на Ани?
След известно време Ани проговори. Каза, че се е събудила в криза заради един сън. Сънувала, че е актриса и ѝ предстои представление. Докато била на сцената, решила да промени сценария така, както ѝ харесва. Била изключително щастлива. Получила много аплодисменти от публиката. След като представлението приключило обаче, я обзело неистово чувство за вина. Стреснала се и се събудила. Усещала чувството и наяве. Не можеше да направи директна асоциация, но несъзнавано свързваше съня си с преживяването от предишния ден – денят без панически атаки. Ани се разплака. Каза, че ѝ е омръзнало един ден да е добре, а после десет да е зле. Не разбирала как така се случва…
Отговорът в съня
Отговорът много ясно се криеше в съня ѝ. Чувството за вина, което провокираше паническият пристъп в конкретния случай, се дължеше на невъзможността Ани да приеме друга реалност за себе си. Да разбере, че на сцената на собствения ѝ живот има право на избор. Може да получава аплодисменти за автентичноста си без режисираните всекидневни панически атаки. Да поеме отговорност за собственото си щастие. Вместо това, Ани предпочиташе да остане в деструктивното познато състояние на паника, чудейки се и страдайки от къде е дошло.
Какво би могла да направи Ани?
Когато е в криза, потърпевшият няма капацитет да е обективен и себерефлективен по отношение на паническите си атаки. Терапевтичната работа дава тази възможност. Ани би могла да се научи не просто да овладява кризите си, но и да не ги използва. Да живее по вкуса си и да е атрактивна първо сама за себе си, а после за този, който я харесва такава!
Вижте също:
Съжителство с човек с панически атаки I
Съжителство с човек с панически атаки II
