Епизод 41
* Ако сте пропуснали началото на историята, четете тук >>
„Магьосникът е един, дето ме пратиха при него от спешното. Много помагал за паник атака…..“ Телефонът на мама звъни. АЛЕЛУЯ!!! Обаче не откъсва поглед от мен. Направо го е впила… Усещам тръпки по гърба. Студено ли ми стана? Успявам да се откъсна от маминия бюст, но нежно ме държи за рамото. Ей, това нежното прави тръпките. Какво толкова, че Гошо иска да ида при психиатъра? Нищо няма да ми стане! Предишният път две седмици се чувствах прекрасно, след като бях при него. Мама казва, че е от билките, дето ги купува от „Бай Киро“. Може и така да е!
„Та, какво казваше за спешното?“
„Ами една вечер тъкмо се прибирах от офиса и Рени ми звънна. Разказа ми за новото си гадже, шотландеца, дето им бяхме на сватбата. Питах я къде го е намерила и… така откарахме два часа. Уговорихме се на другата вечер да се видим по женски, за да ми разкаже повече. Зачудих се колко повече от двата часа дето висях на телефона в колата, обаче каза, че имало и пикантерии. После тъкмо влизам вкъщи и гледам – Гошо стои по гащи на балкона и много се ядосах, нали го знаеш как не се съобразява. Всеки може да го види по гащи. Така се вбесих, че кръвното ми стана 300/600 и направо откачих. Направих му забележка, а той……“
„И къде в тая работа е спешното?“
„Ама мамо, ти само ме прекъсваш и аз не мога да ти разкажа най-важното. Винаги така правиш. Тъкмо да кажа и започваш да говориш за друго или да разпитваш. Объркваш ме така! Никога не ме изслушваш! И с татко така правиш! Само на Велизар обръщаш внимание. И на животните в магазина. Защо? Защото си мълчат, нали?! Защото не ти противоречат! Ето сега ми стана лошо! Главата ме заболя! Сърцето ми ще се пръсне! Човек не може да говори с теб нормално! Тръгвам си! Прибирам се вкъщи при Гошо!“
Мама ме гледа опулена! Познавам този поглед! Всеки момент ще тресне гръмотевица.
Не мога да остана тук. Задушавам се! Все още държа багажа! Виждам входната врата. Само да намеря сили да стана. Мама говори! Не я чувам! Опитвам се да звънна на Гошо! Да дойде да ме прибере. Всъщност аз съм с колата… Мама продължава да говори. Оглушала съм!!! Нищо не чувам! Само някакви писъци… Аз ги надавам! Сълзите тръгват отново. Сополите ги следват. Казвам на мама, че оглушах! Страх ме е! Сърцето ми ще се пръсне и ще умра! По дяволите! Причернява ми! Ще се отпусна малко на дивана, преди да си тръгна. Някаква суматоха настава. Виждам леля Верка. Слагат ми нещо на челото. Прохладно и приятно е! Главоболието намалява. Не е честно да става така. Не искам вече панически пристъпи. Уморена съм! Каквото ще да си мисли мама. Ще отида при този психиатър сама. Не ми пука кой какво ще каже. Нито мама, нито татко. Не издържам на тоя кошмар.
Мама ме гали отново! Не изглежда сърдита! Велизар носи чаша с някаква мътна течност. Билките! Имат гаден и горчив вкус. Изпивам го на екс. Вече не ми е толкова задушно! И писъците в главата ми намаляват. Чувам гласа на леля Верка. Не съм оглушала.
Гошо идва! Чувам и неговия глас. Уплашил се за мен.
Ще ме прибере в къщи. Мама спори, но Гошо ме прегръща и тръгваме. Никакво спешно, прибирал ме у дома! Аз нямам сили да споря…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
