Епизод 40
Бясна съм на Гошо и затова съм при мама. Всеки момент ще ме тресне и паник атаката. Така жестоко се скарахме, че си събрах багажа и си тръгнах. Чак като пристигнах тук се сетих, че е тъпо. Всъщност ТОЙ трябва да си изнесе багажа. Тоест колелото, втория чифт джапанки и трите тениски. Хвърлям се на мамините гърди и рева. Кретен! Отнесе се с мен като с никаквица. Мама гали косата ми. Успокоително е! Вельо се дотътря и сяда до нас. „И сега тука ли ще живее Ели? Няма къде да спи! Нали, мамо!“ Кретен! Всички мъже са еднакви. Мислят само за себе си. Хич не им пука…
Оставям огромно петно от сълзи, сополи и лиги по мамината блуза. Дано не забележи!
„Какво стана, защо така, какво се скарахте? Стига си стискала тоя багаж! Ще си разкървавиш дланта. Вельо, не дразни кака си. Иди, донеси чаша вода. Направи по едно кафе. Донеси ми телефона да звънна на Ванчето, тя да затвори магазина. Слез до леля ти Верка, че ме чака да ми гледа на карти. Кажи ѝ, че ще сляза довечера. И спри тоя телевизор, че гърми цялата къща. Дръпни пердето, като излизаш. Ква е тая тъмница тука? Еличке, всичко ще се нареди. Ще се оправите за нула време. Много бързо се палиш! Ама той и Гошето мълчи като пукъл, та не знае човек кога се надува, кога се сърди… Като умряла риба гледа, тоя поглед от майка си го е взел. Я кажи сега, какво стана?“
Уф! Не помня. Всичките тия думи ме отнасят. Главата ми е замаяна. Ръцете ми са изтръпнали. Страх ме е, че всеки момент ще умра. „Искаше да отида с него до Магьосника. Той ходи при него. А аз не искам. Обиди ме! Каза, че съм откачена! Че не знаел вече като се прибере от работа в какво настроение ще съм. Не можел вече да издържа да ми ходи по гъза.“ Петното на мамината блуза става все по-голямо. Няма начин да го пропусне. Виждам следите от спиралата… и малко от червилото. Гадост! Дано се изпере. Тая блузка ѝ е от любимите. Винаги я облича, когато отива леля Верка да ѝ гледа на карти. Мисли си, че ѝ носи късмет. Ох, тоя късмет!
Вельо носи чаши. Кафето е доста рядко.
„Какъв е тоя Магьосник? Да не е чичо ти Павел? Той хич не познава! Астрологията не му е в кръвта. Шарлатанин. Добре, че таксата е колкото му оставиш. Нищо не му оставям. Занесох му преди две седмици кутия шоколадови бонбони. За хороскопа на Неделчо. Че леля ти Дочка много се притеснява за Неделчо. Дето се среща с оная от Меден рудник. Сещаш ли се? Та хич да не си стъпила там. Ще слезеш с мен при Верчето. И тя е шарлатанка, ама поне хубави неща познава. КОЙ Е ТОЯ МАГЬОСНИК?“
Упс! Мама ме гледа втренчено. В погледа ѝ подскачат светкавици. Вельо също ме гледа. Тихо е. В стаята сякаш се смрачава…
Сълзите ми спират. Сополите пресъхват. Нямам думи! Как можах да забравя?! Мама ще ме изяде, ако ѝ кажа, че е психиатър. И паниката няма да ме спаси. Ами сега?? Гошо е същинска девица пред мама. Тя до скоро пердашеше Велизар. Нищо не ѝ пречи да напердаши и него, и мене. Ами ако разбере, че той също е с паники и ходи при психиатъра?! Ужас! Май беше грешка да идвам при нея. Този път отидох твърде далеч. Аз си го обичам Георги! Лошо ми е! Кога се прибираше татко? След две седмици. Мисли, мисли, Елицо! Мога да стигна до вратата. Само да се отлепя от мамините гърди. Странно, как залепнах! Пет крачки до вратата на хола и още седем до външната врата. Раницата мога да оставя и като отмине бурята да дойда да си я взема. След около година!! Нищо важно няма вътре. Шампоана, синия костюм, роклята на цветя и всичките ми гащи. Ау! Скъпият парфюм от колегите в офиса! За рождения ми ден! Обеците от Гошо! Абсурд! Мисли, Елицо! Кой е тоя Магьосник! Тишината започва да става плътна. Може да припадна! Няма да се върже! Гледам петното. Ей-сега ще ми проговори с човешки глас…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
