
Съжителство с човек с панически атаки. Денят, в който Ани избра да е без паники! (По действителен случай)
Предишната вечер Ани беше провела терапията си. Изглеждаше амбицирана. Съдейки по тишината, беше успяла да заспи. На сутринта се беше събудила необичайно рано (без аларма) и дори беше станала веднага (без да се излежава). Побързах да включа машината за кафе, както обикновено, но забелязах, че то е свършило.
“Ужас, Ани пак ще се накриви…”, си помислих и се чудех как да ѝ съобщя.
А тя – напротив! Каза, че сигурно е знак да се разходи малко. Щяла да пие кафе някъде навън и да вземе за вкъщи, като се връща. Предложи по-късно през деня, ако съм свободна, да отидем заедно на пазар за домакинството. Изкъпа се, гримира се търпеливо и излезе усмихната.
Колко различно беше всичко!
Резултатът от разходката
Като се върна, беше все така в добра кондиция. Беше взела кафе и носеше две бутилки фреш – едната за мен. Каза, че докато е била навън е получила обаждане за работа и тя приела, защото се чувства добре. Радваше се. Предложи след това да мине с колата да ме вземе и да отидем до хипермаркета. Спомена, че има желание да приготви нещо вкусно за вечеря. Оставаха ѝ няколко часа до работа. Нетипично за нея, прекара само двайсет минути пред лаптопа, в които вършеше административни неща по професионалната си страница. Изпуши само една цигара. Нито веднъж не спомена за панически атаки, нито пък подхвана натрапливите теми, които ги провокираха.
Грижовност
След като си свърши работата по страницата, каза, че е време да пресади цветята (Ани обожаваше цветята в саксия) и започна грижливо да се занимава с тях. След това дооправи грима и прическата си, облече се красиво и цветно и отиде да работи.
На пазар
В уречения час (без да закъснее както обикновено) дойде да ме вземе и отидохме до магазина за покупки. Взехме количка – каза, че доста неща иска да купи. Както никога до сега, това не я тревожеше (каза, че пари се изкарват). В маркета имаше доста хора, но Ани не се повлия и от това. Напротив – изглеждаше, че ѝ е приятно да разглежда продуктите и дори не споменаваше нищо за цените. Реши да вземе от пресните морски дарове (любимата ѝ храна) и за вечеря да приготви паеля по рецепта, която знаела от един готвач на круизен кораб. Каза, че ѝ харесала идеята за прясно изцеден сок сутрин и взе много плодове и зеленчуци. “Тъкмо най-накрая да използва новия уред за фреш”. На касата не се притесни от опашката, нито от солидната сума, която платихме за пазара. На излизане предложи да оставим покупките в колата и да отидем пеша до близкия мол. Искала да купи някои неща, които ѝ трябват за работа. Искала и книга да си вземе (помоли ме да ѝ препоръчам). Остана време да седнем и за следобедно кафе без да се притеснява дали няма да получи панически атаки и ускорен пулс. Върнахме се до колата и се прибрахме.
Вечерята
Аз имах работа, така че отидох в моята стая, а Ани остана ентусиазирана да се вихри в кухнята. Когато по-късно се върнах при нея, се носеше приятен аромат на море от паелята. Масата беше приготвена за вечеря с красива семпла декорация. На нея имаше по чаша домашно направена сангрия (вървяла си добре с морската храна). Вечеряхме. Беше уникално вкусно. Говорихме си и се смяхме от сърце! Нито помен от панически атаки!
Нов шанс
По някое време във фейсбук ѝ писа някой. Каза, че е някакъв мъж – доста по-различен от тези, които Ани харесваше. Непретенциозен и обикновен. Въпреки това тя реши да не го игнорира и се съгласи да си пишат, за да се опознаят. После свърши още малко работа по страницата и отиде да си легне. Без лексотан! Така Ани разбра, че в живота може би няма място за панически атаки, но дали успя да го приложи…
Това е различният поглед на живота на паникьор без панически атаки. Звучи лесно, но само който не разбира симптома би го твърдял. Ако можеха, хората с панически атаки не биха ги имали.
Изключително важно е да се работи със специалист по темата, за да бъде постигната дългосрочна и стабилна ремисия.
Вижте също:
Съжителство с човек с панически атаки I
Съжителство с човек с панически атаки III