Епизод 42
По принцип имам паник атака през ден-два. Днес стават три седмици, откакто нямам. Много се притеснявам. Не е нормално! Нямам задух, нямам сърцебиене, почти ми липсва изтръпването – а толкова свикнах с това. Нещо определено не е наред. Така беше и първият път, когато срещнах Магьосника. Един преглед, а почти месец ми нямаше нищо. Добре де, сега какво срещнах? Ами ако е болест, която не боли? Умираш, без да разбереш от какво. Ох! Побърква ме тая несигурност! Не знам на какъв лекар да се обадя. Тъпо е да отида ей така. Като ме попитат: „От какво се оплаквате?“ И аз да кажа: „Всъщност нищо не ме боли и много се притеснявам от това.“ Ще ме пратят при Магьосника. Дали пък да не му се обадя? Ама не съм луда, за какво да му звъня.
В офиса е паднала бомба. Протежето и Стажанта са отпуска.
Шефът е в командировка. Само двете с Деската сме. Мотаят се и фръцлите, но почти не ги виждам.
Новият началник е гола вода. Аз по принцип щях да се справям много по-добре. Кръгла нула е. Направо ме е яд, че отказах. Нямаше начин! С тия паники няма как да пътувам на майната си. Не мога да си позволя да мръдна никъде. Отказах „по здравословни причини“. Шефът много съжаляваше. Цяла седмица ме моли. Целият отдел ми обясняваха как ще ми помагат. Скапани лицемери! Лъжат ме в очите. Добре си ми е тука. Деската и тя ми говори някакви тъпотии: „Това трябваше да е твоето място, ти си перфектната за тая работа, нищо ти няма, това е просто скапан самолет, нали искаш да си имаш твой апартамент…..“ Направо ми писна да ги слушам. Аз знам най-добре какво искам. И мама, разбира се! Майката си е майка. Винаги ще се грижи за детето си.
Гледам му кабинета – пълна мизерия. Разхвърляни папки, навсякъде надраскани листове, боклуци. И файловете му едни такива неподредени.
Сещам се за Велизар. Винаги е бил „бебчето на Мама“. Още от бебе е така. Него повече го обича. И кучетата също. Аз и татко сме накрая. След лелите даже! Леля Елисавета като дойде кисне с дни. Добре, че леля Дочка е далече. Колко деца имаше? Поредното го осиновиха преди две години. Станаха шест или осем. Трябва да питам мама. Леля казва, че ги обича всичките по равно. По равно им крещи, по равно им раздава шамари и по равно ги юрка да работят. Един чисти, друг пере, трети го е научила да готви. Не като мама, да сервира на брат ми обяда и вечерята. Добре, че с татко купиха вилата. Сега само с нея се занимава. Ще се разходя с тях в събота да видя докъде са стигнали. Гошо каза, че ще работи и няма да идва.
Не знам защо ми е тъпо. Ей така, по принцип. Преди поне имаше за какво да е така.
От три седмици нощем спя като къпана, ходя си спокойно по улицата, още малко и в тролея ще мога да се кача. Мама каза, че е от чая „Бай Киро“! Беше донесла в бутилка от Фанта 1,5 л някаква мътна течност, която да пия. Пълна гадост е! Абсолютно блудкав! Обаче помагал за паника, тревожност, изтръпване, бездетност, хемороиди и не помня още какво. Имаше петдесет избоени болести в листовката. Нула странични ефекти и бързо действие. Явно наистина работи. Само дето е скучно. Не съм се карала с Гошо, мама не ме ядосва, Велизар не ме дразни. Направо откачам! Добре, че има страшно много работа. Поне до осем стоя в офиса. Шефът даде хиляда задачи. Данни от миналия месец, бюджетите на отделите за тоя, таблицата, дето Стажанта трябваше да направи, Протежето е сбъркала някакви цифри. Поне една седмица ще стоя до осем. Мама звъни. Направила ми е риба. Ще ми я остави в хладилника, само да я претопля. Ще остави и баничка за Гошо. Последните седмици с него почти не се виждаме. Отделът му подготвя рилийз. Той отива, ляга си у тях направо с дрехите, спи и рано-рано изскача за офиса. А от две денонощия не е излизал от офиса изобщо. От време на време говорим по телефона. На два пъти се оплака, че е получавал паники в офиса.
Толкова съм уморена, че не ми се яде! Лягам си!
Сънувам леля Дочка. Седи на трон, има огромна корона и гигантски жезъл. Ръчка с него децата си и ги кара да пият чай против хемороиди. Те отпиват и им порастват крила. Като ги размахват, се чува песен. Много ми е позната песента, но не мога да се сетя откъде. Пее, пее, пее – ааааа мила моя мамо! Май не само пее, а звъни….. мила моя мамо. Телефонът! Мама звъни! „Ало!“
„Еличке, как си мамо, хареса ли ти рибката. Киснала съм я в билки, преди да я опека. В „Бай Киро“ ги продават, специална смеска за печене на риба. Действат и срещу паразити! Трябва да ти ги покажа…“ Затварям!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
