Когато няма паник атака има среща
Въртеше ѝ се в главата идеята, че липсата на паник атака е добър повод да промени живота си. С цялото това сърцебиене, задух и гадене се беше изолирала от света. А беше такава красавица! Ставаше сутрин. За разсънване изпушваше 2-3 цигари. После пиене на кафе. Размотаване до обяд. Нова порция цигари. Паник атака за десерт. От две седмици обаче нямаше и помен от паник атака. Беше една от онези прекрасни утрини, в които тя можеше да диша свободно без стягане в гърдите. Програмата си беше същата – цигари, кафета, размотаване, нова порция цигари. Само десертът от паники липсваше. Настроението ѝ беше толкова приповдигнато, че реши да вземе живота си в ръце и да излезе от това монашество.
Стандартен паникьорски ден
Въпреки статуса си на отшелник, нашата красавица си беше запазила една приятелка в резерв. Поддържаше контакт с нея за всеки случай. Все пак някой трябваше да я придружава до спешното при кризите с паник атака. Срещнаха се на обичайното място. Популярно заведение на „Витошка”. Предстояха 3 часа в пиене на вино, пушене на цигари и празни клюкарски разговори. Всичко изглеждаше добре, докато сервитьорката не наруши спокойствието на нашата паникьорка. Поднесе ѝ бялото вино неправилно. Остави отпечатъци от пръстите си с олющен маникюр по цялата чаша. Какъв ужас! Кръвното ѝ се вдигна за секунда. Все пак бързо ѝ мина. Момичето е ново в сервирането, затова тя реши да бъде благосклонна. Някъде към втория час се случи нещо неочаквано.
Принцът на бял кон на снимка
Приятелката показваше на телефона снимки от някаква си сватба, на която присъствала. Пред очите на нашата паникьорка се сменяха най-различни безлични хора. Изведнъж! Зениците ѝ се рашириха, дъхът ѝ спря и тя бясно изтръгна телефона от ръцете на приятелката. Не, не беше паник атака. Беше снимка на млад мъж. Средновисок (по-висок от нея, разбира се), облечен в костюм. С чаровна усмивка. Лицето му не се виждаше много добре. Беше заснет леко в профил. Нашата паникьорка стоеше със зяпнала уста. Моментално се направи проучване. Младежът бил малко по-голям от нея – прекрасно! По професия бил IT – специалист (точките му съвсем се покачиха). Бил и забавен – роден е за нея! Приятелката не се забави. Веднага му позвъни, но телефонното обаждане остана без отговор. Приятелката успокои положението, обяснявайки, че младежът е точен и ще се обади със сигурност. Много бил зает и затова не вдигал.
Очакваното обаждане
Още на следващия ден нашата паникьорка получи очакваното обаждане. Телефонът звънна и отсреща се чу приятен мъжки глас. Принцът на бял кон звучеше мило. Уговориха си среща за вечеря след два дена. Беше избрал изтънчено заведение в центъра на София – нито прекалено снобско, нито прекалено семпло. Напълно отговаряше на нейния вкус. След като тя затвори телефона, усети онова напрежение в корема. Чудеше се дали е от вълнение, или предстои паник атака.
*Историята е вдъхновена от реални лица и събития
Вижте също “Паник атака и среща – 2“