Защо близките на паникьорите не им вярват?
Симуланти ли са паникьорите? Категорично не! Това са хора, които изпитват най-големия ужас на човечеството (страха от смъртта), по много пъти на ден, през нощта, понякога и без прекъсване. И това, придружено с редица притеснителни телесни симптоми като световъртеж, сърцебиене, топли и студени вълни, високо кръвно налягане. Страхът е необективен, но за паникьорите субективното усещане е, че наистина умират.
Само човек, който е преживявал паник атака може да разбере паникьорите и да е наистина емпатиен. В това число включваме и специалистите, които добре познават психопатологията на паническото разстройство. Масово, обаче, на паник атаките се гледа като на преувеличаване, а паникьорите се заклеймяват като симуланти.
Това никак не им помага! В моменти на криза хората с паник атаки имат нужда от доверен човек, който да ги успокои. Повечето близки не са обучени за това. Фрази от рода на: “Я се стегни”; “Нищо ти няма”; “Ти си силен/силна”, само влошават нещата.
Често самите паникьори не вярват, че симптомите, които усещат се дължат на паник атаките.
Паникьорите са дълбоко убедени, че са се разболяли от неизлечима болест, че получават инфаркт или инсулт, или че полудяват. Обикновено при такива кризи търсят спешна медицинска помощ – звънят на 112 или самоинициативно посещават болница. Спешните екипи се ориентират бързо, че се касае за паники или пък вече познават пациентите, така че подходът е ясен – успокоително. Това работи, до следващата криза.
Друг симптом, който силно тревожи паникьорите е страха от самия страх. Тъй като паническите атаки се проявяват внезапно, пациентите са в постоянно напрегнато очакване, че нещо лошо ще се случи. Това също се оказва неразбираемо за техните близки, за които подобно мислене е проява на слабост или песимизъм.
Дълбокото неразбиране на паническото разстройство от страна на близките на паникьорите води до това те да се срамуват и самообвиняват. Готови са на всичко, за да не бъдат отхвърлени и следват сляпо всяка тяхна лаическа препоръка. Пият билки, ходят на врачки, леят си куршум, четат книги за самопомощ и т.н. Според близките това помага. Истината е, че тези методи не работят при паник атаките. Губят се време, пари и най-вече надеждата на пациентите.
Какво могат да направят близките на страдащите от паник атаки?
Най-доброто, което можете на направите, ако имате близък с паник атаки е да го подкрепите да започне работа със специалист – психотерапевт. Вероятно ще ви се наложи да поемете отговорността около намирането на подходящия специалист, организирането на срещата и дори заплащането на терапевтичния процес (често пациентите с паники не разполагат с такива средства, тъй като са напуснали работа заради състоянието си).
Паническото разстройство е изключително сериозно психологическо страдание. Съвсем реално! Няма симулации! Представете си най-големия Ви ужас. А сега, че преживявате този ужас почти непрестанно, всеки ден. От какво бихте имали нужда?
В Архиендж предлагаме специализирани услуги в терапията на панически атаки. Те включват:
- Интензивен курс за овладяване на симптомите от панически атаки;
- 24/7 достъпност до водещия специалист при кризи;
- Тематична група за паник атаки.
