Деперсонализация и дереализация са едни от най-честите симптоми на паническо разстройство.
Тъй като почти винаги протичат паралелно, се касае за синдром на деперсонализация-дереализация.
Симптоми
Деперсонализацията често се свързва с усещане за нереалност, при което обкръжението се преживява като двуизмерно и необективно. Усещането за нереалност е в основата на деперсонализацията и абсолютно винаги води до неудоволствено преживяване. Често това се асоциира с признак на лудост, но е само субективно преживяване и е важно да се отграничи от налудностите, тъй като съзнанието е ясно.
При дереализация околният свят се възприема като променен. Хората и предметите могат да изглеждат изкривени, илюзорно големи или малки, изкуствени или замъглени. Към тези преживявания се отнасят явленията:
- “déjà vu”- вече виждано;
- “jamais vu”- никога невиждано;
- “deja entendu”- вече преживяно;
- “jamais vecu”- никога непреживяно.
В комбинация с паническо разстройство
Когато не се касае за органични заболявания, синдромът деперсонализация-дереализация е основан на високи нива на тревожност и стрес. Характеризира се с концентрирано отделяне на адреналин, който от своя страна предизвиква соматичните усещания при паническо разстройство. Когато са в комбинация, паническото разстройство и синдромът деперсонализация-дереализация, са изключителнo тежки за пациентите. Много от засегнатите споделят, че в такива моменти се чувстват като затиснати с менгеме и не виждат изход.
Синдромът на деперсонализация-дереализация се комбинира също така с депресии и други видове тревожни разстройства, освен паническо разстройство.
Лечение
Самият синдром не се лекува пряко. Той е само част от симптоматиката на други действащи разстройства. При различните случаи интензивността на проявление е различна. Необходима е работа със специалист в областта на депресивни и тревожни разстройства, защото усещанията за деперсонализация и дереализация не отминават сами.
