Паник атаката – едно ,,добро“ решение
За повечето хора важните неща в живота обхващат списък със събития, които са им се случили или предстоят да им се случат. Събитията, както и последователността им в този списък са различни за всеки. Някои преживявания като преместването в нов град са планирани. Други, като това да изгубиш близък приятел или роднина, могат се случат неочаквано. Понякога носят щастие, като раждането на дете, а друг път може да ни разстроят, например, ако ни уволнят от работа. Без значение как сме отреагирали на тях в момента, тези събития се отразяват на бъдещото ни функциониране. Преживяванията, които оставят отпечатъци в нашия живот наричаме макротравми. След макротравматично събитие нашата психика е доста чувствителна, защото е била подложена на силен стрес и има нужда от време за да се стабилизира. В такъв момент човек може да преживее паническа атака.
1. Паник Атаките
Преживяването на първата паническа атака е неочаквано и силно шокиращо. Често е провокирано от малък стрес, на който до сега никога не е реагирано по такъв начин. Преживяването не е под контрола на страдащия и не се знае колко време ще продължи. Човек не знае какво точно му се случва, защото не е преживявал всички елементи от паник атаката наведнъж. Типичното телесно усещане е на изтръпване на крайниците, замайване, ускорен пулс, затруднено дишане, свиване в областта на стомаха. През главата му минават мисли, че ще припадне, че може да полудее, че ще умре. Тревожното усещане наподобява чувството, когато човек се е притеснил заключил ли е и спрял ли е печката преди да излезе. Пристъпът често е в рамките на десет минути, след което човек се чувства уморен и уплашен. Страхът от предстояща паник атака остава да съпътства страдащия през следващите дни. Често се съобщава за последващи паники. Статистическите данни сочат, че всеки десети индивид преживява през живота си поне една паник атака. Те са едни от най-разпространените тревожни симптоми през последните десетилетия. Голяма част от хората страдащи от паник атаки, съобщават за родственици със същите или близки тревожни симптоми. При 80% от страдащите от паник атаки са регистрирани стресогенни събития в периода от една година преди симптомната проява.
2. Макротравмите
Те са тези събития, които променят живота ни, изкарват ни от обичайното ни функциониране и ни вкарват в нова роля. Понякога човек не иска да променя живота си, но обстоятелствата го притискат. Друг път иска да направи нещо различно от досегашния си живот, но не знае как да го постигне. Тогава се появяват паник атаките. Те дават пространство и време, в което човек да се адаптира в новата ситуация или да усвои различни стратегии за справяне. Ужасно стресиращи са и оставят човек в позицията на жертва. Нищо не зависи от него, нито кога ще се появят паниките, нито колко време ще продължат, нито колко често ще бъдат. Така страдащият може да се дистанцира от реалните си проблеми и да се занимае с новото си предизвикателство – паник атаките. Процесът може да се интерпретира като токов удар (макротравматичното събитие), след който тока в цялата инсталация спира и се включва резервното захранване (паник атаките), докато се възстанови електро захранването. Появата на психологически симптом в следствие на макротравма е естествен процес на нашата психика, който понякога се задейства, за да запази нормалното ни функциониране.
Често паник атаките се възприемат като проблем, който трябва да решим, като тежест, която трябва да свалим. Това, което остава незабелязано е факта, че паник атаката всъщност е едно добро решение на истинския проблем.
