Някой знае ли какво е да имаш паник атака и колко объркано е ежедневието?
Живееш наполовина, сякаш си осакатен, а имаш всичките си крайници и органи.
Питам се дали ще ми е по-спокойно, ако имам болест, която се вижда. Ако нямам ръце, с които да докосвам, или очи, с които да виждам. Казват ми: “О, я се стегни, какво толкова страдаш?! Здрава и умна си, можеш да пребориш тез паник атаки”.
Не разбират, не искам да се боря с нищо! Нима смятат, че за удоволствие се гърча от страх? Сигурно си мислят колко ми е готино да умирам всеки път и кое му е прекрасното на това да не излизам навън, защото се задушавам. А се задушавам от мисълта, че съм слаба и се нуждая от грижи. Зная без колебание, че сърцето ми е здраво, че мога да ходя на собствените си крака, а търся закрила като малко момиче. Следвах различни съвети и опитвах да предчувствам всяка атака, да дишам бързо или бавно, пих слаби, а после и силни лекарства. Ходих на психолог, на врачка, но страхът е по-голям и от тях. Понякога с месеци всичко е тихо, но тогава присъства очакването, което е смразяващо.
Очакването от поредната смърт.
Събуждам се сутрин и се питам дали днес е денят. И колкото повече старание влагам да бъда спокойна и твърда, толкова повече се страхувам. Ще кажете да се отпусна, да бъда слаба… бях и такава! Стоях у дома, не работех, не излизах с приятели, не ходех на кино. Като отшелник, а съм само на 28. Сега се старая да имам мъничко радост в живота си като онзи отшелник, но вече попаднал сред оазис в безбрежна и сурова пустиня.
Външно изглеждам уверена, красива и силна, но вътре съм свита, сякаш съм твърда черупка с нежна ядка. Боли ме, когато срещам скептични очи и чувам неизменното: “Не мога да направя нищо повече за теб”. Аз не искам да правите нещо, просто повярвайте! Къде, по дяволите, сгреших, кого нараних и обидих, че се чувствам наказана? Мога да се извиня, да моля за прошка или да поправя, само да спра да живея така. Да стоя безпомощна със себе си, чакайки да полудея и без да се надявам, че Някой ще повярва. Не искам вече да изглеждам уверена, красива и силна, а да бъда такава през цялото време, не само в оазиса на онзи отшелник.
