Моята съпруга е прекрасна и енергична жена или поне беше такава преди да “хване” паник атака. Не знам дали паник атаката се хваща или се сдобиваш с нея по друг начин. Дори не знаех, че съществува такова състояние и спокойно можех да помисля, че става дума за вирус, от който се е заразила. Обичайната практика е да предоставиш вируса за изследване от личния лекар, да ти предпишат евентуален антибиотик и отново си здрав като бик. Дори няма да взимаш болничен. Да, ама не! Оказа се катастрофално сериозна работа.
Разделих живота си на преди и след ПАНИК АТАКА
Преди да се запозная с паник атаките, домашната енергия се изливаше върху мен и синовете ни като пенлива бира на футболен мач. Въртях се в орбитата на най-готината мадама, която ми подари трима юнаци и не стигаше това, ами и беше луда по спортния риболов. Харесваше ми да работя, но повече ми харесваше да дойде петък следобед, да запаля караваната, да натоваря домочадието, въдиците и палатката, а най-отгоре като трофей да поставя красивата си жена. Подкарвах към язовири или реки, слушах споровете на момчетата чия въдица е по-голяма и се размазвах от усмивките на жена ми, обещаващи двудневен секс сред природата. Такова мощно енергийно зареждане имах всеки уикенд, а два пъти в годината за по месец обикаляхме Европата. В работата си съм редови програмист, обаче с такава жена като моята, ходех из офиса все едно съм самия Супермен.
В един летен ден се събуждам, а сутринта обещава триседмичната обиколка да бъде такава, каквато трябва да е. Тъкмо събираме багажа да отпрашим към Дунава за дунавска скумрия и жена ми се хвана за сърцето. Бре! Качваме се в такси и право в спешното. Там я гледаха, въртяха, кръвта й точиха и накрая отсякоха:
Паник атака!
Питам ги: “какво е това, кога ще се оправи, може ли да пътуваме” Те отговарят: “повече почивка, никакъв стрес, успокоителни” Бре, отново! Прибираме се у дома и моята прекрасна, енергична жена отряза: “Никаква дунавска скумрия!”. Щях да заплача.
Точно тук, животът ми стана след. Попаднах в плаващите пясъци на стандартен брак с кисела съпруга и досадни деца. Бях изритан от орбитата на жена ми, а на мое място се завъртяха паник атаки. Автоматично отпаднаха уикендите, а мъжкото ми недоволство се заливаше с ледено мълчание. За секса няма да споменавам. Рязко усетих редовия програмист в мен, който започна да предпочита работа през уикендите, само да не среща тази непозната жена. Ако можех да пипна тия паники, бих ги удушил с ръцете си. Вместо да се тръшна обаче, започнах да питам и търся как се лекува това състояние, знам, че има начин! Както казват в любимия ми сериал:
“Истината е някъде там”. Още я търся – истината, но отказвам да се давя в блатото на стандартно семейство. Не съм съгласен да ни ръководи някаква си паник атака.
Искам да си върна мадамата, живота…
