Хигиенни натрапливости
Хигиенни натрапливости са едни от симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство и в момента са в пика си заради епидемията от коронавирус. Хигиенните натрапливости представляват неконтролируеми мисли и тревожност по отношение на личната и чуждата хигиена с последващи компулсивни действия. Тези действия включват:
- прекомерно миене на ръцете или цялото тяло;
- почистване на повърхности със силно химически препарати;
- постоянно използване на дезинфектанти и мокри кърпички;
- избягване на ръкуване и докосване с други хора;
- натрапливо почистване на приборите за хранене или избягване на използването им;
- други.
Психологическото последствие на грипната епидемия върху хора с хигиенни натрапливости
Във времена на грипни епидемии и смъртоносни вируси мерките за сигурност са съвсем естествено засилени и дори задължителни. Една от тези мерки е поддържането на отлична хигиена. Това включва честото миене на ръцете с топла вода и сапун, носене на предпазни маски за лице, използване на дезинфектанти и антибактериални гелове. За всички нас ситуацията с пандемията е извън рамките на нормалното. Страхът витае навсякъде. Има една група от хора, обаче, за които извънредното положение се оказва два пъти по-тежко. Това са хората страдащи от хигиенни натрапливости. Представете си какво би означавало за един човек, който по принцип е прекомерен по отношение на хигиенните мерки да трябва да ги засили! А какво означава за един човек, който ирационално се страхува от зарази, в момента да преживява и съвсем обективна опасност?!
Разликите между засилени хигиенни мерки и хигиенни натрапливости
Едната разлика между засилените хигиенни мерки и хигиенните натрапливости е в мисленето и усещанията. За хора, които не страдат от симптома, действията на по-висока лична хигиена са механични и по-скоро досадни. Съществува страхът, но той не превзема мисленето им. Нагласата е: “Мия ръцете си често, защото това е мярка за предпазване от вируса.”. Това е втората разлика. При хората с хигиенни натрапливости водеща е тревожността, а мисленето е напълно заето с евентуалната зараза. Действията са единствено с ритуален характер и целят да неутрализират натрапливите мисли. Миенето на ръцете, тялото и почистването продължават повече от препоръчителното. В много от случаите се стига до сериозно разраняване на кожата. Водещата мисъл е: “Ако не извърша това действие, то някой ще се разболее/аз ще се разболея и ще съм изцяло виновен за това!”.
Реален случай на хигиенни натрапливости
Наскоро пътувах с такси и ми направи впечатление външния вид и поведението на водача. Човекът беше добре екипиран с военна маска, гумени ръкавици и медицинско оперативно облекло. В колата миришеше на смесица от почистващи препарати. Навсякъде около шофьора имаше дезинфектанти, гелове и мокри кърпички. Не допускаше пътниците да сядат до него. Предложи ми маска за лице. Разговаряхме за кратко. Този човек преживяваше ужас докато работи, защото няма контрол. Когато слязох дезинфекцира мястото, където бях седнала и дръжката на вратата. Този шофьор имаше хигиенни натрапливости.
Какво да направите, ако хигиенните натрапливости се обострят или отключат по време на грипната епидемия?
В момента хигиенните натрапливости са в пика си, а в много случаи възникват като нов симптом. Извънредното положение с грипната епидемия ще продължи дълго време. Това поставя в доста мъчителна ситуация хората с хигиенни натрапливости. Кризисната интервенция със специалист в областта на тревожните разстройства би облекчила страданието. Ако симптомът е нововъзникнал е задължително да се потърси психотерапевтична помощ. В дългосрочен план е ефективна интензивната работа с психолог или психотерапевт, защото зад хигиенните натрапливости стои съвсем различна фундаментална причина.
