Епизод 73
10-ти декември е. Ден за коледно пазаруване. Все още нямам паник атака. Часовникът показва 6:10 и не е звънял, сигурно затова всичко е спокойно. Чувам Гошо как прави кафе и приготвя препечени филийки в кухнята. Харесва ми тази миризма. Да стана ли, да не стана ли? Днес ще обикаляме в мола с Мама и Леля и очаквам да бъде кошмарно. Списъкът ми е готов, но това не значи, че влизаме-взимаме-излизаме…. Трябва да ги натоваря с колата чак в 9:30, преди това няма отворен нито един магазин. В 10 ще сме първи в Мола. Ако нямам късмет, ще бъда с тях поне до 7 вечерта. А може пък да не е чак такъв кошмар. Шефът каза, че нямало да пипа бонусите на счетоводството и на моя отдел. Имам нужда от нов костюм и ботуши, така че ще гледам и за мен. Изпуснах черния петък. „Голяма прецакня беше. Нищо не си изпуснала“, каза Деската. Рени е в Милано за намаленията и ни врънкаше да ходим заедно. Категорично отказах!!!
В кухнята е топло, уютно и ухае на кафе и препечен хляб.
Гошо е пуснал Brothers in Arms и разчувствано издава нечленоразделни звуци. Вероятно припява. Става ми мило и му се усмихвам. В отговор получавам звучна и лигава целувка. Бързам към банята…….
Паркирам пред блока в 9:40. Мама и Леля стоят пред входа, правят се на улисани в разговор. Мама небрежно си поглежда часовника. Сърцето ми прескача с два удара. Знам си! И двете сядат на задната седалка, в колата нахлува студ и недоволство. УФ! Все пак казвам: „Добро утро, Мамо, Лельо! Готови ли сте за шопинга? Искате ли първо да пием кафе?“ „Да не си болна Елицо! Какво ти е на гласа, един такъв писклив!“ – пита Мама. „Да! Хайде да пием кафе, но само ако наблизо има тоалетна, че не можах да се изходя добре! Телешките ти руладини бяха вълшебни.“ – казва Леля и поглежда Мама. Ясно! Вече не съм сигурна, че паниката ще ми се размине. Освен тълпата и безцелното шляене, ще трябва да изтърпя киселите сестри. По обяд ще им мине. Знам им номерата! Странно! Успокоявам се! Само от мисълта, че им знам номерата, ми е забавно. Гледам нацупените им физиономии и се усмихвам. Пускам радиото – Brothers in Arms, отново. Явно е знак! Започвам членоразделно да си припявам.
Точно в 10 паркирам пред Мола. Има още трийсетина коли, всички скупчени до входа. Кафенето вътре е полупразно. Тържествено сядаме близо до тоалетната. Леля тутакси забравя, че е нацупена и си поръчва няколко кроасана, голяма чаша капучино, фреш и минерална вода. „В бутилка!“ – уточнява на шокираната сервитьорка.
Не знам как се случва, но тази година тълпата не е толкова гъста.
Малко се ядосвам, че в няколко магазина намаленията са очевидно лъжливи. Бързо ми минава обаче, когато Леля се намесва и обяснява на всеослушание как се правят намаленията и кое е най-добре за клиента от бизнес гледна точка. Толкова е смешно, че ми текат сълзи. Охраната ни моли да напуснем магазина. От друг магазин си купувам фенси костюм от три части! Шотландско каре в синьо и зелено, с панталон, елек и сако. На Рени ще ѝ хареса! Намирам и подходящи ботуши в същия син цвят. Много съм доволна! Времето минава неусетно. Влизаме в пицарията да обядваме и Мама спира да ми се цупи. Двете отново са шумни, говорят една през друга, смеят се с отворена уста, изпускат чаши и вилици и се провикват към сервитьорката през цялото заведение…… срам не срам, това е моето семейство. Понякога им шъткам, но е безполезно. От коледния списък остава само подаръкът за Гошо. Така и не успях да го измисля.
В 19:30 часа горещо ги моля да си тръгваме. Ръцете ни отново са пълни с торби и торбички. Вече два пъти ходих до колата да оставям багаж. Отказвам да смятам колко похарчихме. Със сигурност ще ми прилошее. Знам само, че в петък шефът преведе бонусите по картите, а днес е понеделник.
Вече сме съвсем близо до изхода. Изцедена съм! Нямам никаква енергия за паники и искам да се прибера. Гошо се обажда, че тръгва от офиса и ще си бъдем вкъщи по едно и също време. Тъкмо да вляза във въртящите се врати и виждам вдясно малко офисче с надпис – Годишни абонаменти. Ето го подаръкът за Гошо!!! Връчвам пакетите на Леля, ключа от колата давам на Мама и тичам натам. Любезен младеж започва да вади брошури на списания – ИТ, Космос, Наука и изкуство, Пътешествия, Коневъдство, Зелена градина, Строителество, Модерно инженерство, Риболов…….
РИБОЛОВ! Това е!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
