logo

Over 10 years we helping companies reach their financial and branding goals. Onum is a values-driven SEO agency dedicated.

CONTACTS
Какво Ви тревожи

Страх от внезапна сърдечна смърт

“Имам чувството, че сърцето ми ще спре от нищото”

Внезапната сърдечна смърт (сърдечен арест) се причинява от нарушения в електрическата активност на сърцето. Прекъсванията на електрическите сигнали към сърцето предизвикват аритмии, които от своя страна могат да бъдат безсимптомни и безобидни, но и такива, които да причинят сърдечен арест.

Внезапна сърдечна смърт и паник атака

Пациентите с паник атаки изключително много се страхуват от внезапна сърдечна смърт. За тях е основателно, тъй като самите панически пристъпи също възникват внезапно, а предшестващите симптоми на сърдечния арест се припокриват донякъде с тези на паник атака. Пример за такива признаци са:

  • Световъртеж;
  • Ускорен сърдечен ритъм;
  • Гадене;
  • Прилив на топли и студени вълни;
  • Задух;
  • Загуба на съзнание.

Внезапната сърдечна смърт в повечето случаи се случва при хора със съществуващи сърдечни проблеми, които биха могли да бъдат и недиагностицирани. Това със сигурност е успокояващо за пациентите с паник атаки, които постоянно се подлагат на обстойни медицински прегледи и в преобладаващата част от случаите се оказва, че са в перфектно физическо здраве.

Философският прочит на “смъртта от нищото”

“Смъртта от нищото” е символ и следствие на човешкия морален упадък. За какво му е на човек да умира, ако има причина да живее?! В днешно време това се явява сериозен проблем за човечеството – търсенето грандиозен смисъл в живота. Масово хората търсят шаблон, по който да живеят и се надпреварват кой от кой да е по-успешен, взимайки предвид материалното си благополучие. И ако не е така, значи нямат нищо. Независимо, че са здрави, достатъчно задоволени и с потенциал да са щастливи.
Оттук и възможността за смърт от нищото. Загубата на индивидуалния смисъл в живота генерира стрес и страдание, а те болести.
Човек умира “от нищото”, когато избяга от корените си. Когато спре да поема отговорност за себе си и живота си, а гони някакъв идеализиран културен (невротичен) модел за здраве, щастие, успех.
Наскоро дочух разговор, в който две възрастни жени си говореха за децата им. Едната разказваше надълго и нашироко колко успешен е сина й, защото вече си е купил четвърти апартамент в центъра на София. Нищо друго не разбрах за този млад човек, освен колко е богат. Нямаше живот в тази история. Ето това ми прилича на “смърт от нищото”. Човек трудно се съживява от моралната смърт, но все пак, както в медицината, надежда винаги има.