Хипотези за страха от смъртта
Ако някой Ви каже, че не го е страх от смъртта, не му вярвайте! Освен, ако не е дете.
Децата приемат смъртта като нещо временно. Спомням си как, когато бях малка, много страдах за закланите на село животни. Въобразявах си, обаче, че мога да ги съживя като залепя с лепило главите им и така ми олекваше.
Малкото дете не е в състояние да разграничи импулса да убие някого “на игра” и после да го съживи, и действителното убийство. Затова дете, което е пожелало смъртта на някой близък (децата често го правят в гнева си), би преживяло сериозна травма, ако това действително се случи. Когато и да настъпи това събитие, чувството за вина ще се активизира.
Именно това е една от хипотезите за получаване на паник атака
Голям процент от пациентите с паническо разстройство посочват като причина за пръв епизод на паник атака събитие, свързано със смърт.
Основният страх на потърпевшите от паник атаки е този от смъртта. Те са изключително притеснени, както за своя собствен живот и здраве, така и за своите близки. Преживяват паническите пристъпи сякаш умират, защото те са точно толкова неизвестни, колкото и смъртта.
Страхът от неизвестното и страха от смъртта
Символното значение на страха от неизвестното и страха от смъртта е едно и също. Хората не се страхуват от самата смърт като краен цикъл на живота, а от това, че краят е неизвестен. Дори да става въпрос за терминална болест, човек пак не може да прогнозира с точност кога ще умре.
Пациентите с паник атаки са изключително контролиращи. Тревожни са, ако нещата не се случват под техен надзор и знание. Познавам хора, които пишат завещания в разцвета на живота си, за да са подготвени за смъртта си. Други приготвят дрехи и пари за погребението си, а са в отлично здраве. Трети пък споделят с най-близките си как искат да бъдат погребани. И всички те, в подготовка за смъртта, забравят за живота. Паниките идват като урок!
