Социална тревожност при тийнейджъри

Социална тревожност при тийнейджъри

Социална тревожност (социална фобия) е едно от най-разпространените тревожни разстройства. Изразява се в редица социални притеснения, страх от изпадане в неловки ситуации и невъзможност за публични изяви. Тази тревожност е много по-силна от тревожността, която изпитват нестрадащите от фобия.

Обикновено потърпевшите от социална фобия описват симптоми като:

• “Парализиране”;
• “Онемяване”;
• Изпотяване;
• Изчервяване;
• Разтреперване;
• Подкосяване на краката.

Характеристики на социалната тревожност при тийнейджъри

Социалната фобия и в частност говоренето пред аудитория е най-разпространеният вид фобия. Нейното начало може да е в късното детство и юношеството, най-често между 8-15 годишна възраст. Възниква при срамежливи деца. Обикновено социалната тревожност, ако не се интервенира, се задържа до ранна зрелост, с тенденция да отслабва. Но има вероятност и да хронифицира.
Причините за социална тревожност при тийнейджърите са отчасти генетични, а отчасти принадлежат на средата.

Техники за справяне със социалната фобия

• Излагане. Излагането буквално означава да изложим себе си (да представим себе си) и не следва да има негативна конотация.
  Чрез излагането пациентите със социална тревожност се конфронтират със ситуациите, които ги тревожат. Например, ученик който се притеснява да презентира пред класа или да бъде изпитван устно, би могъл да започне с изнасянето на едноминутна презентация пред приятел или близък. След това постепенно да увеличава времетраенето и слушателите си.
• Развитие на социални умения. Техниката включва усвояване на социални умения като усмихване и установяване на зрителен контакт, поддържане на краткотрайни разговори, в магазина например, а също и изслушване на събеседници за наблюдаване на други модели.
• Тренинг за асертивност. Асертивността е начин на поведение и нагласа в проблемни ситуации, в които е необходимо да се отстояват граници. Асертивното поведение е начин за развиване на самоуважение и собствена стойност. Асертивността може да се упражнява писмено, например чрез записване на качества, които биха били полезни в ситуации на социална тревожност.

Психотерапия при тийнейджъри със социална фобия

Твърде оптимистично е да мислим, че един тийнейджър ще се занимава сам с преодоляването на социалната тревожност. Работата с психолог или психотерапевт е изключително полезна в подкрепата на младите хора и редуцирането на тяхната тревожност. Симптомите на социална тревожност намаляват или изчезват с течение на времето, както отбелязахме, но и в голяма част от случаите остават за цял живот. Това не може да се прогнозира! Психотерапията като превенция е удачен вариант при тийнейджъри със социална тревожност.

Използван източник: Борн, Е., “Наръчник за работа с тревожността и фобиите”