Анорексия – комплексно решение
Анорексия (от гръцки – an- липса и orexis- апетит) е хранително разстройство, при което индексът на телесната маса е по-нисък от 18,5. Развива се на психична основа като се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за това тегло, натрапливи мисли и страх от напълняване, компулсивно спортуване и прием на диуретици.
Първата стъпка, която е препоръчително да се направи, е консултация с психолог или психотерапевт, който е специализиран в работа с хранителни разстройства. Специалистът ще прецени какво е обективното състояние на пациента и ще го насочи какво да предприеме. Например, ако теглото е осезаемо под нормата, вероятно се налага хоспитализиране; да се направят някои изследвания или да се проведат консултации с психиатър и диетолог. В крайна сметка водещата роля в работата с анорексия си остава на психотерапевта, но докато се стигне до същинската част е добре пациента да е е стабилизиран здравословно.
Въпреки, че хранителните разстройства са психогенни, те имат сериозни физиологични последици.
Порочният кръг
Страдащите от анорексия споделят, че в даден момент става нетърпимо преживяване това постоянно да мислят за храна, да изчисляват калории и да спортуват до припадък, за да изразходят приетите. А в огледалото все не виждат резултат! Сякаш колкото повече спортуват и гладуват, толкова повече килограми наддават. Това е илюзията на анорексията!
Психологическото страдание за страдащите от анорексия е огромно, често непоносимо и опасно, заради суицидните мисли, които се явяват.
Ако някой иска сериозно да се заеме с борбата с анорексия е необходимо да знае следните неща:
- Няма вълшебни хапчета за хранителни разстройства! Дори няма никакви медикаменти. Обикновено лекарите психиатри изписват антидепресанти, които да повлияят вторичните депресивни симптоми на анорексията.
- Като при всяка една зависимост първата крачка е осъзнаването на състоянието. За съжаление, обаче, това не е достатъчно. Често зависимите използват “осъзнаването” като самозаблуда или заблуда към близките си, които не спипат да им натякват за “болестта” им.
- Справянето с анорексията не означава просто преминаване на висококалориен режим. Недохранването не е първопричината.
- Почти никога зависимите не отиват на психотерапия по собствено желание, каквото и да твърдят. Колкото и да Ви е неприятно, не се отказвайте!
- Психотерапията е достатъчно ефективна при работа с хранителни разстройства, ако: процесът е интензивен; клиентът е инициативен и се доверява на терапевта си; семейството и близките на клиента са съдействащи, но ненатрапчиви; всички страни са наясно, че става въпрос за дългосрочна работа, която струва пари.
Тази публикация е създадена по идея на наш анонимен читател. Хората от екипа на Архиендж благодарим на всички, които споделят тревогите си с нас.
Ако искате да споделите какво Ви тревожи, пишете ни тук. Ако искате да разберете повече за инициативата ни „Какво Ви тревожи“, можете да прочетете тук.
