logo

Какво е хиперфагия?

Хиперфагия е една от фазите на хранителните разстройства, която се характеризира с периоди на неконтролируемо преяждане. Както и при останалите фази на хранителните разстройства, храната се явява само симптом. Затлъстяването и наднорменото тегло са физиологичните последствия на хиперфагия, но зад нея се крият дълбоки психични причини. Психологическият аспект на затлъстяването от хиперфагия (зависимостта от храната) го отграничава като диагноза от тези дължащи се на ендокринни заболявания или други медицински причини.

Майка, храна и любов

Храната символизира майчината любов. Това се обуславя още от пренаталния период и най-ранната детска възраст, когато бебето има нужда освен от физиологическо хранене, също така от приемственост и топлота.
Не винаги, когато бебето плаче, то е гладно. Обикновено майките развиват своята интуиция за това, а други използват почасов хранителен режим.

Според някои теории, хиперфагия може да се формира именно в периода на кърмене. Твърди се, че ако на всеки сигнал на бебето майката откликва с хранене, то се научава, че това е верния начин да се успокоява – чрез храната.

Изключително важно в детството е какво е отношението към храната в семейството и отново – как се подхожда към храненето на детето.
Едни от най-травматичните събития в детството са свързани с храненето. Те остават отпечатък за цял живот и могат да са повод за отключване на хранително разстройство в по-зряла възраст.

Пример за това са:

  • скандали между родителите на тема храна;
  • условности, при които детето се храни – “ако ядеш ще те обичам / ако не ядеш ще се разсърдя”;
  • прекомерност или ограничаване на храненето, както и констатации по повод теглото и външния вид на детето.

Що се отнася до хиперфагията…

Що се отнася до хиперфагията, тя е сред най-разпространените зависимости в нашата култура. Въпреки това, рядко се правят статистики за това заболяване, именно заради културната приемливост по отношение на наднорменото тегло.

Основната характеристика на хиперфагия е, че пристъпите на преяждане не са свързани с физиологичен глад, а целта е емоцонално засищане. Храната е винаги достъпна, а преяждането се превръща в илюзорен заместител на любов и принадлежност. Облекчаването на страданието е временно. Следват чувство за вина, самообвинения до самонаранявания, изолация и депресия.

Психотерапевтична работа с хиперфагия

Психотерапевтичната работа с хиперфагия е многокомпонентна и много по-дългосрочна, отколкото хората си представят. Не става въпрос за диета, а за тотално нови умения на свързване със себе си и със заобикалящия свят. Навременната работа с психолог или психотерапевт е важна, защото хиперфагията нанася сериозни здравословни вреди и психологическо страдание!