“Страх ме е! Много са силни паническите пристъпи пак. Мога ли съвсем да полудея?”

“Страх ме е! Много са силни паническите пристъпи пак. Мога ли съвсем да полудея?”

“Към 21:30ч. легнах и съм заспала. Сега се събудих, защото детето е със запушен нос и се разбуди. Аз съм като в безтегловност. Прималяло ми е и ръцете са ми като одрязани. Страх ме е да не започна пак онези ужасни панически пристъпи със схващането. Усещам голям страх. Какво да направя, за да се успокоя, че ще мине и че няма нищо да ми се случи? Защо пак става така? Има цяла нощ пред мен, как ще изкарам?

От два часа съм будна, вече не издържам и ще пиша. Усещам, че ми се спи, но като затворя очи ми става лошо. Гади ми се и главата и тила са ми изтръпнали. Не ми стига въздух и имам усещането, че спирам да дишам. В момента устата ми е суха и имам горчив вкус. Схваната съм от неудобно спане. Тези дни нещо ми се вие свят, като на моменти повече. Легнах си днес рано, към 21.30, но много ми се спеше и съм заспала веднага, но това събуждане… Ужасно е и не минава. Страх ме е, че не мога да излезна от тези си усещания. Има ли и други хора така и те ли толкова дълго са в такова състояние?

След малко трябва да тръгвам за работа. Дали ще успея? Тези дни само лоши новини, но все не ми се вярва, че са паники, а че ми има нещо сериозно. Сестра ми, племенникът и зет ми са от вчера с Корона вирус, като племенникът е с висока температура. Те кашлят. Майка ми каза, че онзи ден е починал един мой вуйчо. Той е на 50 и няколко – пак от Корона вирус. И тези ми състояния… Нямам мира. Ако спя добре, през деня ми е зле. И обратното. Имам нужда да ми каже някой, че ще мине и това и ще се справя. Имам една ужасна болка от страни на врата от неудобно спане или от настинка и ми става още по-зле.

От Алабин до вкъщи носих тежки торби, че пазарувах и едвам ги донесох, но сега главата ми е изтръпнала по-различно от друг път… С тази шийна херния да не съм си направила нещо? Като си пипам главата отзад не я усещам, все едно ми е ледена.

Постоянно се опитвам да си поема въздух дълбоко, но не мога. Два пъти задремвам и се сепвам, отново с опит да си поема въздух. Ще отмине и това, нали? Не съм го имала като усещане… Особенно тази постоянна нужда да си поема дълбоко въздух и понеже не мога, все едно въздухът ми стига до средата и се паникьосвам, че не мога да си поема.

Затварям пак очи и все едно потъвам и искам да си ги отворя бързо и се опитвам въздух да си поема…, паники ли са. Или …?

И пак съм аз…, не мога да заспя. Вече ми е отмаляло, вие ми се свят, постоянно вълни на много студено, после много топло. Как ще се справя този път? Имам нужда от помощ, много ми е лошо. По особенно ми е от преди. Ще успея ли пак да се измъкна ?

И това, че пиша не ми дава мира сега. Преди помагаше, а сега не се успокоявам.

Не знам и на работа как ще отида и как ще оцелея. Ами, ако от това напрежение ми се случи нещо? Страх ме е! Много са силни паническите пристъпи пак. Мога ли съвсем да полудея?”.

Един от най-задаваните въпроси на клиенти с панически пристъпи е: “Полудява ли се от паник атаки?”. Ето и отговорът:

*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.

**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ