Паник атаки и операция
На хората, които страдат от паник атаки също се налага да си правят операции. За тях хирургичната интервенция често е проблем сам по себе си.
За психопатологията
Паник атаките са критични психо-емоционални преживявания с внезапно начало, при които се наблюдават разнообразни телесни симптоми. Те варират от леки и бързопреходни до тежки, мъчителни и персистиращи дълго. Честотата им може да бъде от 1-2 до няколко пъти дневно. Обичайно оставят болния опустошен и изтощен психически и физически.
Тези, които не са преживявали паник атаки не могат да си представят вледеняващия ужас и напрежението, на което са подложени потърпевшите. И когато има криза, и в извънпристъпен период е страшно. Състоянието няма нищо общо с глезене, превземане и излишно драматизиране. Говорим за една от най-неприятните и плашещи хронично-персистиращи болести. Това е като усещане за смъртоносна катастрофа, от която човек не може да се скрие или избяга.
За хирургията
Оперативните интервенции могат да бъдат различни по тежест и обем. За операция се говори, когато се наруши по хирургичен път инвазивно целостта на кожата или лигавиците за достигане на оперативното поле. Могат да бъдат разделени условно на манипулации и операции в тесния смисъл, на спешни, планови и т.н.
Манипулациите са обичайно интервенции, които се извършват в амбулаторна обстановка. Те са малки като обем и не предполагат висок оперативен риск. При тях, дори да се налага даването на анестезия, тя е локална.
При хирургическите интервенции работи екип специалисти. Като минимум: анестезиолог, оператор хирург и операционна сестра.
Нека опишем какви са причините хората с паники да се притесняват толкова силно от операция:
- Става дума за нещо, което застрашава пряко техния живот.
- В подобни ситуации винаги има риск нещо да се обърка.
- Поставени са в напълно нова и непозната обстановка.
- Не могат да си тръгнат или избягат, когато решат.
- Контролът не е в тяхното поле. Практически нищо не зависи от тях и не могат да влияят на изхода от ситуацията.
- Хирургическата работа протича често в състояние на наркоза за пациента.
- «Пълната упойка» е само по себе си опасно състояние. Не се знае дали болния «ще се събуди от нея».
- Операциите, а и следоперативния период са болезнени. Манипулациите в него предполагат различно по степен и продължителност страдание.
- Хората с паник атаки не обичат да бъдат в безпомощно състояние. Те се притесняват от това как изглеждат в очите на другите хора и персонала. Слабостта ги плаши.
Това са някои от причините болните с паническо разстройство да се опитват да избегнат или да отложат максимално манипулация или операция. За съжаление, тази стратегия може само да навреди. Когато даден проблем е само оперативно решим, изчакването може само да го комплицира. Често болните, в опита си да заобиколят хирургичната интервенция, опитват холистични, природни, консервативни и други форми на лечение. В редица случаи това може да бъде откровенно опасно.
Решенията
- Доверете се на специалиста. Той работи хирургия всеки ден, обучен и трениран е по високи стандарти.
- Потърсете и второ мнение за по-сигурно. Но не трето, четвърто и на съседката…
- Не се самолекувайте. Това е безотговорно към вас самите. И опасно.
- Следвайте точно процедурите и протоколите, които ви предлагат специалистите. Това е най-доброто и във вашия случай.
- Оставете се напълно на процеса. Той е изведен от най-добрите практики.
- Българските лекари са едни от елитните в световен план. Канят ги да работят във водещи чуждестранни клиники. Това е достатъчна атестация.
- В България има лаборатории и апаратура от последно поколение. С подобна работят и в останалите западни държави.
В медицината има едно основно правило – «Primum non nocere», което означава « На първо място, не вреди». Лекарите ще направят най-доброто за вас. Ще ви предложат изпитана техника и практика, която отговаря на най-високите медицински стандарти. След като са ви предписали хирургическа интервенция, то от научна гледна точка това е правилното решение за вашия проблем.
За терапията на паническото разстройство също има решение. И то е по правилата за добра практика. Можете да потърсите психотерапевтична подкрепа и за пред и за следоперативния период. Това ще намали интензитета на кризата и паник атаките. Разказаните страхове стават по-малки.
