Кога здравословното хранене прераства в орторексия?
От както се помня се храня здравословно, не съм разбрала как това се превърна в орторексия…
Всичко започна с един здравословен проблем, който налагаше оперативна интервенция. Лекарите ми дадоха срок до шест месеца да се подложа на операция. Аз реших, че това е достатъчно време да се лекувам с алтернативна медицина и хранителен режим.
Обсесиите
Изключих всички животински и глутенови храни от менюто си. Започнах да консумирам само био храни, гарантирано сертифицирани. Купувах много билки, правех всякакви лечебни отвари. Само че показателите не помръдваха, а времето течеше. Реших да задълбоча хранителния режим, вярвах че това е пътя към оздравяване. А и нямах намерение да се оперирам. Започнах да консумирам само зеленчуци, приготвени без никаква мазнини и по няколко сурови ядки. След това минах на суровоядство. Пристрастих се в това с храненето всичко да е под контрол. В крайна сметка се наложи по-скорошна намеса на лекарите за здравословния ми проблем, но дори и след отстраняването му аз продължих с манията по здравословно хранене.
Какво коства да имам орторексия?
Дълго време не си давах сметка, че особеностите ми на хранене са стигнали до фаза на орторексия. Разбрах едва, когато започнах да руша отношенията си с близки хора заради тази ми мания.
През годините много хора ми казваха, че прекалявам с вниманието към храната, а аз се ядосвах на това. Действително усещах много голямо напрежение. Организирането на храненето ми беше сложно – да проуча произхода на храните, които купувам, да си ги набавя, да ги приготвя по подходящ начин. Да не говорим за финансите, които ми костваше този режим. Но най-неприятната част беше, когато се налагаше да се виждам с хора – на обяд или вечеря. Налагаше се да търсим ресторанти с подходяща храна заради мен, а когато ходех на гости, не ядях нищо от приготвеното.
Мислите, че ще изям нещо неправилно бяха ужасни.
Започнах да налагам здравословното хранене на близките си
Когато гостувах на сестра ми в чужбина, я карах седмици предварително да пазарува продукти и да проучва ресторанти със здравословна храна, за да има къде да се храня. Вкъщи спрях да купувам “обикновена” храна. Започнах да отхвърлям хората, които се хранят по различен от моя стандарт. Изолирах се. Близките ми спряха да ме търсят. Тогава разбрах, че наистина имам проблем и приех, че имам орторексия. Изплаших се, че ще остана сама и преосмислих отношението си към хората. Приемам по-лесно изборите им как да се хранят. Имам чувството, че така и мен ме приемат.