Вълнения в офиса. Епизод 80

Вълнения в офиса. Епизод 80

Епизод 80

„Та, този петък ще посрещаме новия директор по продажбите, американец. Направо ми става лошо, като си го представя! Вечерта ще присъства цялата женска част на фирмата. Цялото счетоводство, администрацията, рекламния отдел…. Всички са казали, че ще дойдат. Обикновено повече от половината не идват по фирмените събирания, а сега…… Пълен кошмар! Деската каза, че е заради предновогодишното женско парти. Толкова добре се получи, дори на мен ми хареса! Пяхме френски шансони до сутринта и се съсипахме от смях. На пиано бара, където бяхме, му се разнесла славата в цялата фирма, и пак ще ходим там след ресторанта.

Но мисля, че изобщо не е това! Заради американеца е! Атлетичен, синеок, като хоби кара самолет. В момента ерген…. Протежето го разузна до шесто коляно, естествено!!!! Колежките откачиха по снимката, която цял ден се върти из фирмения чат. Като минавах покрай Фръцлите мернах, че пазаруват онлайн впити рокли с пайети и дантелени сутиени. Очаквам да бъде омазан и олигавен от всичките влажни женски погледи едновременно. Брр! Разбира се, мъжете в офиса са кисели. Спамят чата с тъпи мемета против партито и даже Шефът се включи в хейта. Та, кажи ми какво ми стана вчера??? Нищо не разбирам. Хем се разтреперих и ми се изпотиха ръцете, хем нямах паник атака. Беше супер странно усещане!!! Нямаше на кого да разкажа. Дори не исках на Мама да се обадя. Тва е ужасно!!! Какво става с мен?“

„Ти харесваш ли го?“ – Струва ми се, че Магьосникът се усмихва почти незабележимо и загадъчно, но не съм сигурна. Мразя, когато гледа така!

„Кого да харесвам? Американеца ли?! Естествено, че не! Само това оставаше! Да се наредя и аз на опашката и да точа лиги…… Имам си по-важни неща, с които да се занимавам. И освен това съм сгодена.“

„Срещу любов от пръв поглед помага само вторият.“

„Това пък какво значи??? Не, не, не ми отговаряй! Другият път ще разбера! Тръгвам си! Искам да се разходя малко, преди да ме вземе Гошо.“

Бавно слизам по стълбите с надеждата да срещна следващата му клиентка. Няколко пъти я засичам и изгарям от любопитство. Мислех си, че толкова красивите жени нямат нужда от психиатри. Дали и тя е с паники? Изглежда прекалено красива, за да я друсат паники. Напомня ми на Рени. Не успявам да си я представя в спешното, жалка и бледа, с разкривено от ужас лице. Този път не я срещам. Чудя се какво прави Рени. За последен път говорих с нея по Нова година. Около нея се чуваха гърмежи и ужасни бебешки крясъци. Каза, че детето много се радвало на фойерверките. Тя очаквала да се стресне. Ще идват в България за Великден. Тогава ще се видим.

Гошо ме чака до колата, както обикновено напоследък, ухилен до уши. Млясва ме звучно, отваря ми вратата и спокойно тръгва. Не ми говори – гледа в пътя и леко се усмихва. Май всеки път, когато си тръгвам от Магьосника, предпочитам да мълча. Явно и при Георги е така, защото и той си мълчи. Странно ново усещане – мълчим си двамата, но не сме сърдити, нито ядосани. Всеки си е в главата и няма нужда нещо да казва. Някак всичко е ясно! Поглеждам го, а той само се усмихва! Не знаех, че когато мълчиш, може и да ти е спокойно. Когато Мама мълчи, това значи скоро да има буря, ураган или просто, че няма да има боб с наденица поне два месеца. А баница – цяла година.

“Каня те на чаша бяло вино, любимата ти заешка салата и тирамису. Тази вечер няма да работя, а утре си писах хоум-офис. Може и на кино да отидем. Какво ще кажеш?”

Тъкмо да кажа, че не ям тирамису, защото в него има захар и не е здравословно, а в кино няма да вляза, дори на входа да подаряват рокля с обувки и чанти на Шанел, и думите сами се спират.

Въображението ми се показа с огромна тава тирамису и супена лъжица. Намига ми и нахално започва да се тъпче.

Става ми смешно! Какво пък? Не помня от кога не съм яла сладкиши. А напоследък все по-често ми се хапва нещо сладичко. И на кино ми се ходи…. Въображението пак се показва. Още яде от тавата, но този път коремът му е подут. Като топка за баскетбол…. През смях му казвам да спре, за да не се пръсне. Харесвам си го и не искам да го губя заради лакомията му. Клати глава и гали огромната издутина. Не било от тирамисуто…. Спирам да се смея и без да искам докосвам корема си. Плосък, добре оформен, трениран корем….. Празен! Поглеждам към Гошо и му казвам да кара бързо към къщи, преди да съм размислила, а после ще идем да ядем тирамису с вино……



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ