logo
5-минутно четиво

Предновогодишно парти по женски. Епизод 77

Епизод 77

Епизод 77

След случката с Неделчо цяла седмица ходя като отнесена. Георги ме накара да се закълна в живота си, че няма да кажа на никого и ми разкри какво прави братовчедът. Избягал с мацка и щял да се жени! Не ми го побира главата, как е възможно всичко това. Мама и леля са при баба Ефросинка, още не могат да се съвземат. Леля реве за Неделчо, Мама – за Велизар. И ето – сега съм в офиса. Гледам я Деската, разбирам думите, които казва, но не успявам да ги свържа в нещо смислено.

Изведнъж започвам да се чудя от колко години се познаваме. Десет или петнайсет?!?! Бяхме млади, свободни и се смеехме на пръст. Беше любимата ни игра. Смеехме се със сълзи, докато едната не започне да прикляква, защото ей-сега ще се напикае. Ставаше страшно….. Та гледам я Деската и рязко вдигам пред лицето ѝ показалеца на дясната си ръка. Млъква с големи въпросителни в очите. Питам я: „За какво предновогодишно парти по женски говориш, по дяволите???? Как реши, че пак ще седна на една маса с фръцлите, Протежето и цялото счетоводство??? Те са 14 жени…. И то веднага след офисното парти…. Не разбирам!“ В този момент в главата ми изплуват думи на Магьосника: „Ако си мислеш, че знаеш всичко, значи нещо ти убягва.“ Въображението се заиграва с на гласа на Оби Уан Кеноби от Междузвездни войни….. Вкисвам се! Бях си обещала да броя до 10, преди да се сопна на някого. Особено на близките ми приятелки…. Нито веднъж не проработи.

Още държа пръста си вдигнат, а Деската не сваля очи от него.

Виждам как баааавно загрява и в този момент прихва с пълно гърло. Целият офис се обръща. Качват се няколко човека от долните етажи…. други слизат от горните! Бях забравила тоя смях. Плътен, гърлен и оглушаващ. С много децибели. Сега разбирам защо мъжът ѝ си купи от онези големите слушалки, дето ги ползват диджеите. Шефът цъфва до нас с повдигнати вежди. Провиквам се над смеха на Деската, че си говорим за годишното приключване, както и за новата система на счетоводството. Това усложнява нещата за Деси. Започва да се превива и наближава моментът с приклякването. Започвам да се притеснявам и скривам пръста си! Изключено е да обясня на шефа за играта и напикаването на приклякващия. По-добре да умра! Поглеждам към Протежето с плаха надежда, че може някак да помогне. Любопитните се трупат, шефът реве, че не бил чул какво казвам, а Деската започва да се свлича. Горещо се моля за някоя мощна паник атака, но уви!!!

„Шефе, спешно Ви търсят от телевизията за интервю.

На трета линия, журналистката се казва Юлия, данните са на бюрото Ви. Колеги, ходете да си вършите работата, ще ви съобщя, ако има нещо важно, Деси, Ели, да влезем в кабинета ти.“ Протежето ни спасява!

Влизаме трите в кабинета и тя затваря вратата зад нас. Деската още хълца и бърше сълзи. Не мога да откъсна очи от Протежето. Леле! Работи тук повече от година, а не бях обърнала внимание колко я бива. Сега вече наистина не знам какво му харесва на тоя Валери. Много ми се иска да ѝ кажа нещо мило, ама не знам какво: „Мисля, че идеята за предновогодишно парти по женски си я бива.“ Ами, това е най-милото, което Въображението ми успява да измисли. „Деска, искаш ли да се обадя на онзи приятел на Гошо, дето държи италианското ресторанче в центъра? А също и на другия, дето свиреше на пиано? Освен ако вече не си организирала нещата? Защо ме гледате така????“ Протежето ме прегръща, а Деската отново реве…. „Я се стегнете!!!“ Потръпвам от тая сцена и отварям вратата да изляза. Блъскам се в шефа, който не успял да се чуе с журналистката и да намери данните. Поглеждам го кръвнишки и той се отмества. Профучавам през офиса, като разбутвам колеги и колежки по пътя си. Готова съм да убия за една цигара! Бързам към пушкома да запаля и се надявам, че няма да има никого. Има, но бързо си тръгват. Нищо не им казвам! Пуша една цигара и веднага паля втора, а ръцете ми треперят. Браво! Сега ще се паникьосам…. Автоматично набирам Гошо! Не вдига, а и май няма какво да му кажа.

Странно е! Не е познатата паника. Нещо друго се случва, което не разбирам.

Това ме плаши и ме дразни едновременно, но няма кого да питам, нито с кого да се скарам. Като казах скарам, се сещам за Мама, но тя си има нейните ядове. Татко ѝ е забранил да се среща с бай Киро и кара Велизар да си търси работа. Мама е толкова шокирана, че от три дена не се е обаждала. Още по-странното е, че не ми липсва…… толкова! Леле, какво ми става? А! Сещам се кого да питам….. Магьосника!



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива