Великденски гняв и празнична самота
Гняв и самота напира в нас!
Празник е, а държавата ни е в извънредно положение! Това проваля обществения план за празнуване. Резервираните почивки са провалени, кръчмите затворени, излизането от областните центрове е трудно постижимо. Яйца и козунаци има, но няма с кого да бъдат споделени. Пък и вече има приложение за он-лайн боядисване и борене с яйца. Алкохол и храна също има в изобилие, но пък хората ядат и пият като на Великден от началото на карантината. Посещаването на църкви е силно непропоръчително, разходките и събиранията по групи – забранени. Човек няма от къде да си купи украса за празника, но пък има автентични идеи за поставка на яйце от тоалетна хартия и кошничка от предпазна маска за лице.
Това е един определено различен празник. Непланираната промяна ни фрустрира. Традициите и обичаите не носят същото удоволствие, а споделеността на празника отсъства. На тяхно място усещаме гняв и самота.
Как да се справим с усещанията за гняв и самота?
Колкото по-бързо приемем реалността и се адаптираме към актуалните условия, толкова по-добре за нас. Егоистичните желания нямат място в извънредното положение. Време е за един различен празник. Да бъдем повече сами със себе си. Може би ще открием, че всъщност предпочитаме спокойствието пред шумните купони?! Или да работим вместо да проспим в махмурлук празничния ден?! Щастието е вътрешна нагласа. Гневът и самотата – също. Вярваме, че в момента сме лишени. От права, от избори, от традиции и празнуване… Гневим се на управляващите и сме самотни в домовете си. Тази перспектива разваля празника, а не реалността. Време е за креативност!
