Епизод 78
Изключено е да се съсредоточа отново в новите маркетингови стратегии. Още преживявам серията шокове, които получих за има-няма 20 минути. Рано тази сутрин видях Протежето как идва към офиса. Изпревари ме само с десет минути. Отне ми известно време да стигна до паркинга, където някакъв кретен със синя кола беше паркирал на моето място. Е… никъде не пише, че е моето, но там съм си свикнала, а и идвам час преди работното време, за да си паркирам, където ми е удобно. Това, че Протежето е вече в офиса, само по себе си вкисва цялата ми сутрин. Паркирам на друго, съвсем нелюбимо място. Слизам от колата и тръгвам към офиса. Кретенът със синята кола запрашва надолу по улицата. И това ме вкисва, но не се връщам. Най-тъпото е, че разпознавам Валери на шофьорското място. Мислех, че нещата между тях не са толкова сериозни, че е само за няколко седмици. Очевидно Космосът смята друго.
Придавам си възможно най-небрежен вид и баааавно влизам в офиса.
Гошо твърди, че не ми се удава да се преструвам. Личало си от километри, когато съм в кофти настроение, което пък било обичайното ми настроение. Две седмици не му проговорих, след като ми го заяви. Той пък каза, че не му пречело да се цупя…. Едва се сдържах да не отида при Мама. Гласът на Оби Уан Кеноби говори в главата ми: „Не се гаси туй, що не гасне.“ Отменям си часа при Магьосника. Не искам да говоря с никого днес. Всички са против мен…. Даже и Космосът. Деската вечно е ангажирана с мъжа си и оцапаните с шоколад деца. Рени вече изобщо не се обажда…… Какво, като има бебе? Все може да отдели пет минути да звънне. Мама… тя се интересува само от Велизар. Въобще не ѝ пука за мен. А Въображението ми винаги е против мен. Не му разбирам шегите. Като капак – Протежето. До вчера ме следваше като кученце. Слушаше и изпълняваше всичко…. Таблици, графици, организираше партита, чистеше и подреждаше офиса. А сега?!? С Валери. Не разбирам защо Георги е толкова доволен. Ако тръгнели да се женят, щял да им бъде кум, а аз – кумица. ХА!
Естествено, вече ми е направила кафе и принтира прословутите маркетингови стратегии.
Докато минавам покрай нейното бюро да взема материала, с крайчеца на окото си виждам книга, отворена на „Изберете име за вашето бебе“ Спирам! „Да не си бременна?“ Това направо го излайвам. Не стига, че идва преди мен, не стига, че целият Космос е против мен, остава да е забременяла! Протежето така се стряска, че не може да каже нищо. Явно вече нямам небрежен вид. Стои пред мен и само поклаща глава. „Тогава за какво ти е книгата?“ „Ами купих я, защото ми беше интересно, и с Валери се забавляваме, като я четем. Вече почти живеем заедно. Запознах го с нашите и много се харесаха. Иначе не бързаме – май! Само си говорим.“ Въображението ми ме съветва да си мълча. Е, как да стане? Имам цял тон думи, които опитвам да преглътна. Естествено, че се задавям, разкашлям и плуввам в сълзи и сополи. Влизам си в кабинета, затръшвам вратата и се захващам да оправям размазания грим.
Седя си на бюрото, гледам си екрана и си мисля колко е несправедлив животът. Каквото и да направиш, колкото и да се раздаваш за благото на другите, Космосът винаги е срещу теб. Просто така си е устроен. Само че не съм съгласна! Кой говореше за тъпия Космос??? Не мога да си спомня….
Обаждам се пак на Магьосника и – срам не срам – го моля все пак да си проведем часа днес. Всички други хора са прекалено непоносими!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
