
Епизод 79
В болницата съм! Обаче не съм с паника, а в някаква носилка, и ме бутат по коридор. Гледам над мен лампите как се редуват… като траверси на трамвайна линия. Гошо стиска едната ми ръка и реве. Сестрите и санитарите, които бутат носилката, също реват. Какво става, мамка му? Надигам се и виждам Мама как тича зад нас. Хм! Не съм я виждала да тича, но не се изненадвам, като виждам, че и тя реве….. Траверсите свършват и влизаме в някаква операционнна. Слава богу! Вътре е чисто като в къщи. Мирише на дезифектанти и белина. Виждам гърба на лекар със снежнобяла престилка, който говори като Магьосника: „Очаква те приятна изненада“. Хм! Това ми беше късметчето от вчерашното кафе. Чакай, ама какво става??? Затварят вратата, а Гошо и Мама остават отвън. Чувам ги как реват. Става ми страшно. Искам си Гошо! Оставам само с Магьосника, това всъщност е той. Надвесва се над мен с усмивката на Жокера и започва да вади отнякъде бебета. Вади ги едно по едно………… от устата ми.
Будя се с рев!
Космосът е решил да се гаври с мене. Накъдето се обърна, виждам бременнни. По улицата са най-много. Изглеждат зловещо доволни. Тъкмо чувствам, че съм преживяла книгата на Протежето, и засичам Деската да носи из офиса тест за бременност. Ставам от бюрото и още докато вървя към нея, поставям въпроса ребром на висок глас: „Ти откачи ли?“ „Що бе, може този път да имаме момиченце.“ В офиса рязко става тихо. „Между другото, едната Фръцла е бременна. Казва, че е в 12-та седмица, ама нямало да се женят с нейния. Ще трябва да намерим нова Фръцла…… Тъкмо свикнах с тази.“ Гледам я Деската и се чудя как може да говори толкова спокойно за бебета и други такива. Даже изглежда, че темата ѝ допада. Наистина ще заминават за Берлин. Явно това смята да прави там! Прилошава ми. Въздухът спира да стига до дробовете ми и започвам да се замайвам. Изломотвам нещо и си влизам в кабинета. Офисното жужене се възобновява. Деската доволна сяда до Протежето и започват да си шушукат. Край с работата за днес!
Тази вечер съм при Магьосника, но му пращам съобщение, че няма да дойда. Пиша му, че съм болна и не мога да стана от леглото. Почти не е лъжа. Как да му кажа, че го сънувах и сега не искам да го гледам…
Решавам да отида в Мола, за да убия двата часа до срещата с Гошо. Грешка!!! Всички бременни са си уредили среща тук. Тътрят се като пингвини напред-назад по двойки и тройки, носят шарени торби с покупки и се държат за огромните кореми, все едно ей сега ще им се откачат. Изглежда, че тия кореми тежат…. И тая клатеща се походка. Мама беше казала, че циците увисвали до корема. Въображението започва да се гаври с моите цици – размята ги около врата ми, пуска ги до коленете ми, или да се влачат зад мен. Рязко посягам с две ръце и ги хващам. Отдъхвам си! Все още са с обичайния размер. Вдигам очи, а от съседната маса трима ми се усмихват и ми намигат. Възмутено им обръщам гръб. Простаци!!!! Въображението роптае, споменава неща за четворка, увиснали цици и червени завеси. Затварям го и заключвам с катинар.
Сервитьорката носи кафето ми с късметче: „Когато си жаден, е прекалено късно да копаеш кладенец.“
Става ми зловещо и някак натежавам. Не мога да помръдна. Главата ме боли, а сърцето ми излиза от ритъм. Паниката съвсем неочаквано ме връхлита. Бях забравила, че имам паники и дойдох в мола, а той е едно от местата, където се вихрят в пълната си сила. Гледам буквите как се размазват пред очите ми и си мисля, че Космосът колабира. Точно този Космос, който е устроен различно, а аз никога вече няма да бъда щастлива, и всичко ще се разпадне като кула от пясък. Край – белязана съм! Трескаво ровя из чантата за телефона, за да се обадя на Гошо. Естествено, че не го намирам. Всичко е наопаки! Всеки момент ще се разрева……
Гошо ми звъни! Телефонът е на дъното на чантата. Изравям го.
„Елица! Утре те пренасяме при мен. Кухнята е готова, всички останали мебели пристигнаха. Ще ги сглобя в следващите седмица-две, най-много до месец. И люлка за терасата съм поръчал. За кашпите и лампионите ще те закарам до магазина с колата, да ги избереш.“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива