Епизод 81
В новия ресторант салатата все още става. Откакто седнахме тук, усмивката на Гошо изчезна. Оплаква се, че го боли коремът и му се вие свят. Усетил корема да го наболява още вчера, след баклавата, но съвсем леко. Нямало начин да е паник атака. Разпитвам го подробно, но освен тези две, няма други усещания. Според мен не пречи да хапнем набързо и после да си ходим, ако иска да си ляга. Нещо ломоти, но не го разбирам. Движи се мудно. Опитвам се да му повдигна настроението, като го закачам, че се движи като тай-чи. Не разбира закачката! Сервитьорката го пита дали не е болен. Имало вирус и всичките ѝ колежки се били тръшнали. Само тя държала фронта.
„Ааа не е болен! Като работи, цял ден нищо не яде и от глад му се вие свят. Донесете му мусака. За мен обичайното.“
Паля цигара, а той се мръщи. Маха вяло с ръка към дима. „Ти пък от кога не пушиш?“ Нищо не казва. Честна дума, това е най-скучната вечер от две години насам. Една дума не обелва. Яде от мусаката, все едно дъвче камъни. Главата му клюма. Никакъв живец. Явно наистина никак не му е добре. Едва се дотътряме обратно до жилището и се просва в леглото. Дори не се съблича. Ей така ляга, с дрехите, с които цял ден е бил в офиса. Потръпвам! Моля го да се съблече, а той просто заспива. ‘баси! Потен е и целият се тресе! Ужас! И сега какво да правя! Раздрусвам го леко. Главата му гори! Звъня на мама.
„Имате ли амидофен?“ „Не, мамо. Амидофен не се произвежда вече от десет години!“ „Тогава му дай една ампула течен аналгин.“ По дяволите! Имам само на хапчета. Дали става? Не ставало! Да накисна мокри кърпи с равни части вода и оцет. И да му ги налагам на главата, краката и ръцете. Леле! „Мамооо, ела!“ Била на вилата, при бай Киро. Така, по телефона щяла да ми казва. Казва ми да тичам в банята за кърпи и да му пазя…… Връзката прекъсва. Сипвам водата, добавям олио…. Беше оцет! Правя го отново! Гошо скимти…… Тичам до телефона. Набирам. Какво трябваше да пазя? Дава заето! Мамка му! Тичам в банята. Ааа водата с оцета остана в кухнята. Тичам в кухнята! Гошо скимти. Хващам легена и тичам в спалнята. Мама звъни. Оставям легена в коридора и отивам за телефона. Гошо иска кофа. ?????
Вдигам телефона! Да съм му пазела сърцето. Защо? Мама започва да обяснява, а Гошо издава странни звуци. Тичам в спалнята с легена и накисната кърпа. Гошо се гърчи. Ужас!!! Крещя в слушалката, че Гошо умира! Слагам мократа кърпа върху главата му. Тече вода с оцет по врата и възглавницата. Май трябваше да я изстискам! Все едно! Държа слушалката и ми става лошо. Миризмата е отвратителна. В тоя момент Гошо издава ужасни хъркащи звуци и повръща!!!! В леглото! Ей така просто! Има повърнато навсякъде. Виждам парченцата картофи от мусаката. В косата му! Няколко са влезли в тениската. Други се стичат по врата му, заедно с водата и оцета. Чувам гласа на Мама от някъде. Сигурно от отвъдното!!
Гошо пак се сгърчва и повръща втори път. Върху мен!
Върху любимата ми бежова пола. Прималява ми. От миризмата на оцет, повърнато, Гошо и пот. Усещам как се надига МОЯТА салата. Мога да повърна върху него. Както е легнал пред мен. Да му го върна!!! Изведнъж нещо в мен се променя и сякаш се отделям от света. Виждам Гошо, виждам повръщаното наоколо, усещам миризмата, но хем съм там, хем не съм. Звуците се променят, все едно имам памук в ушите. И всичко е като на забавен кадър. Известно време седя и гледам. Нямам нито една мисъл в главата си. Затварям за малко очи.
Сигурно съм припаднала! Отварям си очите и в носа ме блъска Миризмата! Като товарен влак!
Гошо лежи и не мърда, може би е умрял! Разглеждам го внимателно! Диша равномерно. Бузите му са леко розови. Явно му е олекнало, на милия. Намирам остатъци от сили в себе си и ставам. Изхвърлям съдържанието на легена. Събличам Гошо, събирам чаршафите, мократа кърпа и ги напъхвам в чувал. Събличам се и се разделям ритуално с любимата си бежова пола и синята риза. Гащите и сутиена също! За всеки случай! Не искам да се гледам в огледалото. Сигурно и аз имам картофи в косата! Брр! Матрака ще трябва да го сменяме, а е нов. Избърсвам Гошо с мокри кърпички. Напъхвам под него найлоновия чувал от матрака и го оставям да лежи гол. Не го завивам с одеялото. Сега не скимти. Още мирише. Чудя се откъде намирам сили за всичко това. Измивам си косата пет пъти. Обилно с шампоан. Търкам се, докато кожата ми става червена. Поглеждам към шишето с белина. Сетих се как ми се белеше лицето. Стискам зъби и продължавам да търкам…
Чувам телефона да звъни. Мама. Нямам сили!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
