Епизод 4
Много се вълнувам! Нямам никакво време за паник атаки! Вчера пристигна Рени и веднага започнаха да се случват интересни неща. Вечеряхме в един ресторант в селцето. По едно време тя изчезна, както си прави обикновено. След половин час се появи с още четирима души. Седнаха на нашата маса. Французи: имат някакъв бизнес в София и притежават къща на островчето наблизо. Поприказвахме си и ни поканиха на парти на следващата вечер. Хем много ми се ходи, хем въобще не знам как ще стигна дотам. Въобще, беше лудост да се съглася да ходя. Ако някой ме беше карал насила, за нищо на света нямаше да се съглася. Как ще оцелея на ферибота? Еличка да се кандилка в подвижен леген върху водната стихия… Ами ако стане буря? Георги само ми се смее. Било за петнайсет минути, фериботът се движел в тих залив, нищо не се усещало, нямало никакво люлеене. Аз съм с теб, вика, от какво те е страх? Този човек не разбира, че НЕ МОЖЕ ДА НЕ МЕ Е СТРАХ. Това е по-силно от мен! Започвам да се гримирам. Поне докато се занимавам с това, мога да не мисля за нищо.
Дрес-кодът за жени е в бяло.
Имам перфектната бяла рокля, с препратки към гръцките туники. Дълга до земята, с големи цепки. Обувам си ниски златни сандали. Оставям си косата пусната, оформям няколко големи къдрици. Оглеждам се, доколкото мога да се видя в мизерното огледало в бунгалото. Същинска нимфа! Излизам навън. Чувствам се малко, все едно съм булка. Гошо също ме харесва, въпреки че не казва нищо. Предлагам му да ме цапне по главата и да ме пренесе до острова в безсъзнание. Смее се, имал по-добра идея. Вади от хладилника бутилка с уиски и сипва половин водна чаша. Предлага ми да я изпия наведнъж. Изпивам я, пия вода. Веднага ми става по-леко. Слагам бутилката в чантата си. Стигаме до пристанището. Фериботът изглежда страховит, леко размазан. Всички звуци ги чувам приглушено. Весело ми е и се чувам как се смея, Гошо също. Намираме се с Рени и смехът се утроява. Пристигаме от другата страна без произшествия. Вилата се намира на бреговата линия.
Покрай високата каменна ограда има вече паркирали няколко коли.
Наоколо няма други къщи. Зеленината образува над портата красива арка, осветена от декоративни фенери. Влизаме през дървената порта на оградата. Посрещат ни усмихнати мъж и жена, дават ни маслинени клонки, с които трябва да украсим главите си и без особени церемонии ни водят вътре. От портата започва пътека, покрита с каменна настилка, която обикаля надолу по склона към вилата. Покрай пътеката са подредени свещи. Стигаме до голяма каменна тераса с изглед към морето, оградена с вековни маслинови дървета. От тази тераса пътеката продължава надолу покрай кактусова градина до малък плаж и пристан за лодки. Някои от гостите са пристигнали с лодки! Партито е на терасата. Има дървени маси с дебели крака. Има и метални столчета тук-там, но никой не седи. На мен също не ми се седи, въпреки че ми се мотае главата. Няколко деца, малки и по-големи, сноват насам-натам, но засега не досаждат. Присъединяваме се към една групичка. Двама от групата наскоро са били в Индия. Разказват някаква умопомрачителна история за вълшебни лечебни храни и масажи, от които явно едва са оцелели. Разказват го много забавно и дори не ми прилошава, когато обясняват за нечовешката индийска мръсотия.
Вдигаме наздравица с шампанско за домакините и за кентаврите, които живеели наоколо.
Разпитвам за къщата. Тя е стара селска къща от камък и дърво, на един етаж. Виждат се гредите на покрива. Домакините са направили прегради, които стигат донякъде, за да заградят тоалетна, баня и спалня. Много е странно, но е уютно и красиво с всички дървени неща наоколо. По-късно вечерта вадят от автентичната фурна няколко големи метални тави с месо и зеленчуци със зелени подправки в селски стил. Изпекли са и хляб, и сладкиши със сушени плодове. Изгладнели от емоционалните разговори и алкохола, се нахвърляме върху храната. Голяма работа е Рени! Казвам ѝ го. Гошо е мил и внимателен. Пия много шампанско. След това не помня.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
