Как нашето дете да няма паническо разстройство.
Паническо разстройство при дете не е обичайно събитие, но тате и мама могат да положат основите за него. Без да се усетят. Така, когато пораснат малките, всички се чудят от къде се е появило това ужасно нещо.
От перфекционизма.
Родители, които имат амбицията техните деца да са най-умните, най-красивите, най-силните и перфектни във всяко едно отношение, инсталират фундамента паническо разстройство в психическото пространство на своето дете.
Перфекционизмът – стремежът към съвършенство се открива като неизменна личностова черта при много от болните с паническо разстройство. Родители, които не приемат от света «нищо освен най-доброто», създават тежко страдание за детето си. Защото то смята, че това се изисква и от него.
Все още е пред очите ми гледката на щастливото прекрасно семейство – тате, мама и малкия Христо на четири годинки. Тате е с риза, панталон и мокасини. Христо също. Мама е нагласена с рокля. Повод няма. Просто разходка и вечеря в ресторант. Семейна идилия. Всичко е перфектно. Само дето Христо изглежда странно като малък възрастен. Изглежда не се чувства особено комфортно. Задушава се. Подръпва си яката на ризата, докато мама му оправя панталона. Така започва търсенето на съвършенството, а свършва в катастрофата наречена паническо разстройство. Двайсет години по-късно.
Ако човек търси перфектното за детето си, трябва да обърне внимание на следното: доброто и качественото за възрастни и деца е различно. Здравите деца изглеждат и се държат като деца. Щуреят, пеят, играят, разхвърлят и правят пакости. Това е красивото и очарователно при тях. Ако са пораснали преждевременно по настояване на родителите си и се държат като възрастни – това е тъжно и страшно.
И ако Христо беше с тениска, смачкана, с петна, с ожулено коляно без лепенки по него и скъсани захабени маратонки с палав поглед в хубав ресторант… на кой му пречи?
Важно е да си даваме сметка за различните възрастови «съвършенства»:
- Бебетата плачат, цапат – това е перфектно. Ако са тихи и застинали – това е проблем;
- Децата правят пакости, шумни са, буйни, лъжат, мажат – това е перфектното за тази възраст;
- Тинейджърите са на въпреки, наопаки, неуправляеми – това е нормалното.
А и винаги е добре да държим под внимание факта, че перфектното днес може да е отживелица утре. Защото всички сме виждали деца като извадени от деветнадесети век с гордите им родители, които си мислят, че така са повече от другите. Това са сгрешените деца. Дори подобно дете да няма паник атаки, няма да му се размине.
Ако искате да сте перфектните родители, тогава нещата изглеждат така:
- Детето е леко мърляво, но не запуснато или неглижирано;
- Яде каквото обича и по колкото иска от него. Шоколадът и сладоледът са прекрасно балансирани храни за деца. Само за деца обаче;
- Движи се постоянно и винаги има свежи идеи за оптимизация на живота. Които ние възрастните наричаме пакости;
- Избира си само приятелите и заниманията. Училището е задължително;
- Има двойки;
- Колело също;
- Ляга да спи, когато реши, без да се мие;
- Движи се през живота със скорост от поне една сериозна беля седмично. Можем да му се скараме, но не го наказваме като му взимаме от любимите неща;
- Хигиената и тази на стаята му е условно приемлива, реда си го определя само според възрастта. Най-важното, за да няма паническо разстройство вашето дете, е да му се радвате такова, каквото е. Уникално. Това е вашето дете, а не идеал. Обичайте го без да го поправяте. То не е развалена пералня.
