От Практиката
Днес зная, че съществува невидим триъгълник, който свързва моята паника, с липсата или наличието на хора около мен. През целия си съзнателен живот съм искала да има хора край мен. Стараех се да ги привличам с нещо – кога по-успешно, кога не, защото винаги съм се ужасявала да остана сама и по някаква причина всички да се отрекат от мен. Още от малка се страхувах родителите ми да не ме изоставят. Може би, защото баща ми ни напусна, когато съм била съвсем малка, а може би, защото майка ми ме заплашваше, че ако не слушам, ще ме прати в сиропиталище. Ето това опасение от изоставяне ме следва през целия ми съзнателен живот и до сега. Може би заради него трудно общувам с хората и предпочитам да съм незабележима и сред тях, отколкото да съм в центъра на вниманието, но да бъда отхвърлена.
Не казвам, че моите разсъждения са най-верните. Знам, че са мои.
Трудно ми е да разбера, че за да има стойностни, неотхвърлящи хора наблизо, с каквито разбира се всеки иска да е заобиколен, аз самата трябва да съм стойностна като личност. Сякаш, колкото по-ценен е човекът, толкова по-здрава е нишката, която ни свързва и тогава някак паниката става излишна.
Вече научих обаче, че хората общуват помежду си по две причини. Има с какво да се обогатят или има какво да получат от събеседника си:
- Уютен дом
- Добро отношение
- Закрила
- Сигурност
- Вдъхновение
- Вероятно звучи откачено, но и Страх
Следователно, трябва да има какво да дадеш от своя страна, за да получиш нещо в замяна от отсрещната страна.
Ето съвсем прост и ясен пример за това е животинския свят, където: най-силният, красив и привлекателен мъжки получава женските, защото ще защити, нахрани и предаде силни и здрави гени. Така е и при хората: този, който има какво да предложи, със сигурност няма да остане сам и да трепери от ужас, че някой може да му обърне гръб. Никой не може да харесва всички – нали затова сме различни?! Разбира се, не сме в животинския свят и не съм привлекателен мъжки, но като жена също мога да дам. Или поне мога да опитам!
Сега знам, че по-трудно е да взема!
Много е важно да внимавам какво си пожелавам от Живота, както казва моят психолог, защото: “Когато си поръчаш черешката на тортата, животът ти я поднася с цялата торта, която трябва да си готова да издеш, за да стигнеш до черешката.” Не обичам торти и сладкиши, затова внимавам какво си поръчвам и с какво се нагърбвам, тъй като понякога очаквам твърде много за себе си, а човекът отсреща не може или не иска да даде….. и ужасът да не остана сама се появява в “цялата си прелест”.
Та сега си правя списък какво мога да дам от себе си, за да не се страхувам, за да не съм отхвърлена, за да имам черешката. Кой знае… и за да нямам паника!
