Епизод 71
„И тогава Главната счетоводителка каза, че има ГРЕШКА!!! Казах ѝ да си провери начина на смятане, защото в МОЯ отчет грешки няма! Отговори, че преди да дойде да ми каже, проверила няколко пъти. Някъде около 20 пъти. Знаела, че е невъзможно да допусна грешка. Имам чувството, че се заигра с последното изречение. Каза го мазно и с удоволствие……“
Сълзите сами потичат и раменете ми се тресат!
„Ако си позволиш да правиш грешки, няма да си така напрегната през цялото време. Все пак си човек!“ Магьосникът ме гледа спокойно.
„Не разбираш – обяснявам на Магьосника. – Не мога да си позволя да правя грешки. Ще ме изядат с все роклята и обувките. Особено Фръцлите. Едната даже разправяла, че иска да стане маркетинг директор, защото имала много идеи, които щяла да предложи. Учела Маркетинг! После категорично отрече, когато отидох да я попитам за идеите ѝ ….. ХА! И не знам на всички какво им става. Никой не идва да говори с мен. Протежето спря да ми носи кафе, Стажантите заобикалят офиса ми отдалече. Шефът не ме поглежда.“
Нова обилна порция сълзи се излива в момента, в който се сещам отново как Главната счетоводителка ми подава отчета. Представям си го много картинно, всеки детайл изпъква. Каня се да я пронижа с поглед и да изтрия Онази усмивка от лицето ѝ, да ѝ причиня всичко, което Въображението съвсем приятелски ми предлага… И тогава изведнъж вниманието ми се отклонява и поглеждам таблицата…. Виждам една малка, гадна цифричка, която ми намига от трета колона, осми ред на красивата ми таблица. В този момент в главата ми избухва експлозия, сърцето ми спира и краката ми се пълнят с олово. „Как е възможно?!?!!! Никога, никога, никога не съм допускала грешки! АЗ не правя грешки. Особено такива, в работата ми. Толкова много се старая!“
„Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде. Това го е казал Волтер.“
Отново избухвам в сълзи. В първия момент не успявам да свържа това, което ми казва Магьосника с това, което аз му разказвам. След това ме удря! Ама аз съм си свободна!!! До края на часа само рева и мълча. Магьосникът също мълчи.
Тръгвам си съвсем нещастна и, като всеки път, се ядосвам на Гошо. Ако при него терапията върви, при мен не. Голяма мъка е! Въобще не ми помага. Магьосникът нищо не ми казва, никакъв съвет не ми дава, дори не ме успокоява. По-добре да се обадя на Мама. Тя винаги казва съвсем точните неща за виновника. Ще накичи цялото счетоводство с епитети, за които Въображението ми ще се скъса от яд, че не се е сетило. После ще ме гушне да поплача на огромния мамин бюст, ще гали косата ми, ще мирише на току-що опечен тиквеник, ще ми направи топла мътеница и няма да спира да говори, говори, говори, говори……. Докато светът загуби значение. После ще се обади на Гошо да дойде да ме вземе с колата, а в къщи вече ще съм спокойна. На другия ден няма да има и помен от тази ужасна случка.
Не става така!!!! Не се обаждам на Мама. Просто се прибирам. Гошо ще работи до късно. В къщи е тъмно и студено и не мога да спя почти цялата нощ. Сънувам как Мама ми подава таблица, но вместо цифри има букви, които сменят местата си и подскачат из всичките колони и редове. Опитвам се да ги хвана, но все не успявам. Накрая започват да се въртят и таблицата се превръща в огромна ротативка. Буквите се въртят все по-бързо и в един момент се нареждат в редица и успявам да прочета: „Ако откриеш себе си, значи вече си открил всичко.“ Зазвънява звънецът, че съм спечелила Джакпота и започват да се изсипват метални левчета. Валят като дъжд. На гърба на левчетата е изсечен образът на главната счетоводителка. Да – ама не е никакъв Джакпот.
Звъни алармата на телефона. Не знам защо в сънищата винаги става така!!!
На сутринта, разбира се, сменям гадната, малка цифричка и нещата с таблицата се оправят. Някак ми е леко. Вече не ми се иска да причинявам неща на главната счетоводителка. Даже чувствам нещо като… благодарност?!! Очите ѝ блестят. Офисът също! Протежето отново ми носи кафе, Стажантите се стараят, Фръцлите ме избягват, а Шефът е доволен. Това обаче не изтрива спомена за преживения ужас! Нямам отговорите от вчерашния ден.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
