Епизод 83
Терасата е сбъдната мечта! Масата изглежда като от списание, с черните чинии и тъмно лилавите салфетки. Дърветата около блока цъфтят. Напича пролетно слънце. Май е време да пренеса саксиите навън.
Направо ми е странно с какъв апетит Гошо нагъва мусаката! Леко ми се догажда, като го гледам. Явно нищо не помни от нощта, когато повръщаше. Аз ако бях на негово място, нямаше да искам да погледна мусака до края на живота си!
Поглежда ме, докато дъвче. „Много вкусно! Чудех се за какво реши да ходиш при баба си. Не ми се искаше да отиваш. Като ходиш в Бургас, винаги се разстройваш. Но сега вече не ме притеснява. Изглеждаш ми в добро настроение, откакто се върна. Браво за мусаката! Гледай ти, баба ти на какви неща те е научила! Ти няма ли да я опиташ? Да знаеш, че след малко вече може да е свършила!“
„Не ми се яде мусака, мило. Не се притеснявай, изяж я цялата.
Тя ми показа и милинки, ще ти направя тези дни. Да, ще ти разкажа какво правих там. Беше много интересно. Хрумна ми да разпитам баба Ефросинка за родата. Ти нали също обикаляше по роднините миналата година, като започна да ходиш при Магьосника. Има някакви неща, които е добре да ги науча, докато тя е още жива и с ума си. Все пак, родена е през 1939.“
„Аааа супер! Да! Аз няколко пъти ти казвах да си проучиш родата навреме. Много добре си направила. Тя съгласи ли се да ти каже? На татко хич не му се говореше, като го питах. Разказа ми, но се напи здравата.“
„Селото, разбира се, е ужасно! Мирише на кравешки лайна, а пътят е от кал (или лайна до глезените?) – всъщност път няма. Пътувах толкова дълго, че когато пристигнах, исках вече да се връщам. Едва изтърпях купищата целувки, прегръдки и пощипвания и малко преди да припадна, Баба ме пусна от хватката си и ме повлече към къщата. Исках да се скрия при Въображението.
Ти не си бил там. Къщата е огромна и ужасно студена. Не бях сигурна, че ще издържа цели два дена в тази зловеща къща. Гъмжи от видими и невидими неща, има плетени покривчици навсякъде, дори и по стените, стари снимки, гоблени, ушити кой знае от кого. В средата на стаята има огромно желязно нещо, на което казват печка. Отгоре има тенджери и чайници, а отдолу бумти огън, който се вижда през дупките. Всеки момент може да избухне…. До всяка стена има легла с пружини, покрити с плетени покривчици. Върху дървените столове също има плетени покривчици.
Чудех се дали баба Ефросинка не е паяк. Отказах да си съблека якето и да се допирам до каквото и да е.
Чудех се дали да кажа, че съм на ръба на паниката и трябва да се прибера вкъщи. При теб. Само ти можеше да ме успокоиш в този момент. Стори ми се, че правя огромна грешка. Чудех се за какво ми е да знам??? Чудесно съм си живяла винаги, без да виждам или да зная за роднини и роднински връзки. Всичко това ми се стори огромна тъпотия. Реших все пак да пробвам.
Баба съвсем лесно се съгласи да ми разкаже. Даже мисля, че се зарадва, че някой я пита. Явно никой друг не се интересува от тези неща. А и каза, че се е поизморила да слуша вайкането на Мама и леля Елисавета. Цял месец бяха при нея, след като татко отведе Велизар на вилата и Неделчо изчезна. Разказа ми неща, за които изобщо не знаех. Например, знаех, че има по-голям брат, който живее в Аржентина, но не знаех, че е имала по-малък брат, който е умрял млад от туберкулоза. Никой никога не е споменавал за него.
Всъщност тя знае доста за рода си. Знае, че прадядо ѝ е грък и е дошъл от Цариград в Бургас при свои роднини – рибари и търговци. Бил предприемчив, спечелил доста пари от търговия. Големият му син се казвал Йонас. Баща му решил да вложи част от парите в земя и пратил Йонас да купи лозя в селото на моята прабаба, близо до Карнобат. Тя била най-красивата мома в селото, от бедняшки род. Казвала се Еленка. Била дребничка, много весела, със сиви очи, русата ѝ плитка била дебела колкото ръката ѝ и стигала до средата на бедрата.
Хубаво пеела и винаги била първа на хорото.
Харесали се двамата, въпреки че той вече не бил съвсем младеж, с двайсет години по-възрастен от нея. Йонас построил голяма къща и заживели там. Първият им син се казва Алексей. Сега е на 85. Бил е моряк. Избягал в Аржентина. Там се оженил. Има четири деца, внуци и правнуци, но баба не знае много за тях. Било е трудно да поддържа връзка с брат си, а децата му не говорят български и не са се обаждали.“
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива