Епизод 82
„… и днес Гошо си е вкъщи. Работи от леглото, а понякога от дивана и много рядко от кухнята – само, когато ми прави компания за сутрешното кафе. Тая мусака го изцеди. Мисля, че каймата им беше развалена. Или картофите. Може да е имало някой заразен в кухнята и докато я е приготвял да е кихнал вътре. Бррр! Знам си аз, че в ресторантите гъмжи от вируси и микроби и изобщо не е сигурно, че си мият ръцете, преди да пипат храната. Гледах веднъж едно предаване със скрити камери в една кухня. Не искам да си спомням! А после в къщи…… Миришеше ужасно! И цяла нощ съм разнасяла легени с вода и оцет. Изхвърлих целия комплект чаршафи, дрехите на Гошо и любимата ми бежова пола. Казвам ти честно, беше истински кошмар. Ще умра, ако се наложи да преживея още веднъж такова нещо. Не, не, не!“
„Мусаката си е била съвсем наред.“
Гледам го Магьосника и се опитвам да разбера дали се шегува или говори сериозно. Хм! Не се усмихва. Защо тогава оня ден Гошо повръщаше като вулкан? Защо сега си стои вкъщи? Ако мусаката си е била съвсем наред, тогава какво му е? За първи път виждам Георги болен. Откакто го познавам, не съм го чула да кихне, камо ли да му става лошо, да вдига температура и други такива. Така ме изплаши оня ден, че чак го помислих за умрял. За малко да изляза навън и да крещя „ПОМОЩ, Той умира!!!!“ На другият ден се сетих, че е могло да се обадя на Бърза помощ. И то след като Гошо се събуди сутринта и беше супер учуден, как така е спал гол върху найлон и какво е ставало снощи, и на какво мирише. Разказах му, че е повръщал цяла нощ, а аз не съм мигнала до сутринта и колко съм била разтревожена, точно както една майка се грижи за своето болно бебе.
Бебе…..???? Айде, пак тая дума. Напоследък Въображението ми съвсем е откачило. Появява се, подхвърля думата като граната и после бърза да се крие…
„Как така е била наред мусаката?! Сигурна съм, че Гошо е болен. Вярно, че никакви хапчета не пие и сутринта беше свежарка, но е леко отпаднал. Но да, всъщност изглежда съвсем наред…. Всъщност е болен…. Ама пък не съвсем…. Ох, не знам! Объркана съм…. Не го знам дали е болен, или не е…. Мама каза да му направя мътеница, за да не се обезводнява, и препечени филийки с изкиснато сирене и малко медец, ама вкъщи нямаме мед, нито сирене. Гошо казва да не се притеснявам и да отивам спокойно на работа. Той щял да се оправи. По-добре било да не яде и да не пие поне едно денонощие. От къде мога да купя изкиснато сирене?”
Искам да се разрева! Нищо не разбирам! Магьосникът продължава да ме гледа и да НЕ се усмихва.
„Науките са за великите. За малките остават поуките. Наистина е по-добре да не яде. Стомахът и червата се възстановяват бързо, стига да им се осигури спокойствие. Никакви млечни продукти! Медът също е забранен. А след 4-5 дена, като се оправи напълно, му сготви мусака. Ако не знаеш как се прави, виж някоя рецепта в Интернет. А още по-добре – питай някого, който знае как.“
Отново нищо не разбирам. Че каква поука може да има в тая случка???
След абсолютно безполезния час при Магьосника се качвам в колата и много бавно карам към вкъщи. Очевидно е твърде бавно, защото чувам нервни клаксони и шофьорски подвиквания. Не ми пука! Само в колата мога да мисля, мисля, мисля…. Въображението отново се показва и ми подава края на една връзка…… другият край на връзката е завързан за ръката на Гошо…. Е, И?!?! Изпаднала съм в нещо като транс. Държа единия край на връзката и знам, че някъде трябва да го завържа. Обаче къде???? Прозорците в колата са силно запотени и вече почти не виждам пътя. Всеки момент ще се блъсна някъде. Пускам чистачките, обаче запотеното е отвътре. По дяволите! Духалката не работи. Отварям прозорците. Спирам на червен светофар. Още две бибиткания и ядосани гласове. Включвам аварийките и се чудя какво да правя с връзката.
Въображението вдига рамене и си взема Гошо и връзката обратно. Явно съм тъпа и не разбирам. След това ми показва картина на новия синеок директор по продажбите, който яде с лъжица от тава с мусака. Дали и той обича мусака??? Това са глупости! Американците не знаят какво е мусака! Май не са глупости… Нещо ми просветва. Вземам мусаката, избутвам настрани американеца. Казвам на Въображението да ми покаже Гошо и му подавам тавата. Той се усмихва. Връзката на ръката му се завързва здраво за моята ръка.
Бибитканията и псувните по адрес на Мама (от време на време включват и мен) продължават. Баааавно и с наслада рисувам среден пръст по запотеното стъкло, а отдолу усмихнато човече. Светва зелено и се изстрелвам първа, като изпускам прекрасен, черен, дизелов дим от ауспуха.
Знам кой ще ме научи да правя мусака. Най-вкусната мусака в света я прави баба Ефросинка!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
