
“Много ми е лошо. Схващам се и кръвното съм вдигнала. Сърцето ми прескача и ми се вие свят. Днес с детето ходихме на плуване и аз, нали си нямам работа, масажистът ме размачка 20 минути. Уж всичко ок, но сега изведнъж мускулите на раменете ми изтръпнаха и се схванаха – все едно спазъм. Страшно гадене и сърцето ми прескача.
Ще умра ли? Или ще получа нещо? Ако нещо са ми засегнали? Търся уж как да си помогна и все по-зле става! Така лошо от кръвното от миналата година не ми е било!
Ще мине ли? Много ме е страх…
Може ли един масаж да ме докара до такива паник атаки? Или е от напрежение? Как да се успокоя сега, мъча се да дишам и не мога?! Сърцето ми прескача и ми се гади. И започва да ми става много студено и ме тресе.
Сега това кръвно… И като стана ми е черно.
Тресе ме, трудно виждам. Възможно ли е да получа нещо? И кръвното за това ли е или от масажа? Не мога да стана, треперят ми краката.
И ченето ми се е схванало…
Малко ми олекна! Като получих паник атаки говорех с Г., възрастната жена от работата, която много харесвам. Има днес Рожден Ден и разказа как е била днес с децата си и, че ще напуска. Вече не било същото… И, докато говорихме, ме обзе една тъга и ми стана лошо
Много лошо ми стана! Представих си колко прекрасно семейство са и колко хубаво им е било. Прииска ми се да съм на такова място с хора, които обичам и които обичат мен, но няма такива!
Понякога така съм се чувствала със сестра ми, макар че и тя се е държала лошо с мен, понякога. Разплаках се и сега пък главата ме заболя… Писна ми от тези паник атаки и от мен самата. Трябва да съм добре заради дъщеря ми, много я обичам!
Ще попиша… Станах до тоалетната и сега няма заспиване. Снощи легнах с ужасно главоболие и пих какво ли не. Сега една сухота в устата… Страх ме е до кога ще издържа. Спи ми се, но като затворя очи не мога да заспя. Имам нужда да знам, че ще мине. Пак трудно преглъщам. Искам да се махна от този дом.”.
За взаимоотношенята на хората с паник атаки:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.