Неависимата дъщеря
Конфликтите между майка и дъщеря са болезнени и неразбираеми и за майката, и за дъщерята. Майката казва: “Защо с дъщеря ми сме в толкова лоши отношения? Как може да е толкова проклета?” Дъщерята казва: “Правя всичко, както ме е учила майка ми. Защо постоянно е недоволна?”
Отговорът е: тази дъщеря е зависима от майка си. Но как така?
Първо ще разгледаме как майката възпитава независима дъщеря.
Връзката между всяка майка и дъщеря започва с първите майка и дъщеря в човешката история и продължава до днес. Със зачеването и раждането се преповтаря неизчислим брой пъти една човешка история на нежност, всеотдайност, трудности и неизбежна раздяла. В началото, дори още преди майката да се е замислила за евентуална бъдеща дъщеря, може да я спохождат неразбираеми сънища, присъствието на някой, който плува в безкрайния океан на забравата и чака своето събуждане.
Новината, че е бременна с дъщеря, едновременно очарова и стряска майката. Тя се опитва да си представи съдбата на детето си. Знае какви радости го очакват, но и какви невероятни изпитания е подготвил животът за всяко момиче. Изключително много ѝ се иска да може да му спести някои неща, но едновременно с това знае, че е невъзможно. Връзката между майка и дъщеря е много силна, и никой не я е предупредил за това. Майката се отъждествява с момичето. Тя се грижи за него по различен начин, отколкото за момчетата. Прегръща го по различен начин, говори му различно.
Какво е дъщерята за майката? Голямо изпитание.
Отговорността да създадеш копие на себе си, където можеш да видиш всеки свой недостатък, всяко петънце. Майката влага буквално всичко от себе си в дъщеря си. И хубавото, и лошото. Всичко, което влага, го получава обратно. Дъщерята я разсмива с детските си приумици, радва я с напредъка си, но и я изморява с неутолима жажда за внимание. Сякаш не е способна да направи нищо, ако майка ѝ не участва.
Отношението на майката може да е различно към момчето и момичето.
Но след раждането здравата връзка между майката и всяко нейно дете, момиче или момче, преминава през едни и същи етапи, резултатите от които остават за цял живот.
- В първите месеци се изгражда доверието между тях в условия на здрава симбиоза. Майката го постига, като навреме прегръща бебето, дава му да суче, играе си с него, грижи се да не му е прекалено топло или студено.
- По време на следващия етап майката започва да учи детето, че то не е част от нея. Насърчава го да полага усилия, за да постига целите си (например, да допълзи с много труд и пъшкане до любимата си играчка). Успехите му му дават вътрешна убеденост, че се справя и го насърчават да действа.
- По време на третия етап, в предучилищната възраст, майката дава все по-голям достъп на детето до обществото. То се сблъсква с норми на поведение. Като се научава да ги спазва, получава възможност да реализира своите идеи в рамките на общите правила и това го прави способно за инициативи.
- След като детето тръгне на училище, майката му възлага задачи с нарастваща отговорност и сложност, за да придобие необходимите за живота умения.
В края на пубертета порасналата девойка е готова да се справя с всички житейски предизвикателства.
Тя може да създава връзки с хора извън средата на рожденото семейство, да договаря самостоятелно отношенията си с тях, да работи в екип. И така, дъщерята е станала напълно независима личност. По това време тя напуска родния дом и тръгва по свой собствен път.
На всеки от етапите на развитие в детството и юношеството майката наблюдава и активно реагира спрямо поведението на детето си. Необходимата активна реакция много често е да сдържа импулсите си да се намесва! Например, да се възпира да му помага, когато то може само̀ да направи нещо, и да го насърчи да се справи само. Да се възпира да го утешава и да го изчака малко да пробва само да се утеши. Още на ранния етап между третия и шестия месец “достатъчно добрата майка” започва леко и почти безболезнено да се оттегля и да оставя детето да се справя само̀ с първите си задачи.
