“Не съм писала тези дни, но тази нощ нещо пак става с мен. Много е тежко и за това ще пиша. Снощи, както си бях добре целия ден, изведнъж започна едно неприятно сърцебиене. Към 23.00 се организирах да лягам, но като легнах това сърцебиене. Затварям очи и не ми стига въздух. Поемам въздух ИИИ после пак затварям очи и все едно спирам да дишам. Сепвам се и пак поемам въздух. Сърцебиенето спря, но цялата нощ съм с паники и на моменти не мога пак да преглътна. Устата ми е пресъхнала, главата ми е изтръпнала след цялата такава нощ. Грам не съм спала.
Вчера през целия ден ми беше едно леко и какво стана! Паники са, нали? Опитвам се да видя защо, но май ме тревожи, че не мога да ги контролирам и надделяват над всичките ми опити да ги спра и да се успокоя.
Сега, докато пиша, се мъча да преглътна и не мога. Трябва да ставам след малко за работа, а не ми се ходи. Дали ми е така, защото не съм на работа или е пак зависимостта към това да има някой вкъщи? Тези дни бащата на детето беше тук и, въпреки че повечето време само ми викаше и обиждаше, съм спала добре. Или пък от това напрежение покрай него сега организмът ми се отпуска и ме връхлитат тези паники?! Как да се справя? Имам чувството, че ще спра да дишам и ме обзема страх.
Събудих се и ми е много тъжно и тежко. Имам отново сърцебиене. Искам да разкажа и какво се случи вчера вечерта, за да ми олекне малко. Бащата на дъщеря ми вчера звънна, че ще я взима той от училище и аз казах ок и затворих. Тръгнах си от работата и пресичайки за вкъщи на пешеходната се засичам с тях и виждам дъщеря ми облята в сълзи. Като ме видя, започна чак да хълца и този изверг почна:
“Какво ми ревеш, ти чистачка ли ще ставаш, каква? Колко пъти ще ти повтарям да не се закопчаваш? Повече няма да играеш навън на занималнята.”.
И какво всъщност е станало – отишъл да я вземе и тя била потна и закопчана. Госпожата така й е казала и той, като я пипнал, и побеснял. Започнал да й вика пред госпожата и децата. Понеже играе, и се била изкаляла на крачето и ръката, и за това също й се развикал. И се прибрахме, а той излезна да си вземе вестник. А тя, миличката:
“Мамо, бях толкова щастлива… Защо той ме взе, защо толкова ми вика, каза ми че няма да мога да играя с децата навън.”.
Той каза , че ще ходел вече той да я взима от занимания, за да коригирал как ще е облечена и къде играе с децата. И й казва, че като се поти няма да тича…
Не мога да повярвам, този човек вече 7 години ни измъчи с детето… Как да го махна завинаги и да не може да я взима? Той се държи ужасно и с нея повечето време, а тя е толкова добро дете.
Тежко ми е и с този световъртеж като вървя и това схващане на гърба и раменете вчера. Ако отида в някоя поликлиника на тези упражнения, където там правят в кабинетите за физиотерапия? Днес говорих с един масажист и той каза, че трябват много упражнения, стречинг, плуване, за да могат да облекчат малко състоянието ми.
Само да се почувствам малко по-стабилна в тези си болежки и паники и трябва този човек да го огранича напълно от живота ми и този на дъщеря ми. Само да знам, че не може да я взима да спи при него, а само да я вижда и още утре бих завела дело. Освен това ме е страх да не ме причаква някъде да ме тормози. Сега как ще я взима от училище? Тя не може да се лишава от игра с децата… Какво да й кажа, как да постъпва?”.
За конфликтите между родители и деца можете да прочетете повече в статията от блога на АрхиЕндж:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
