“Снощи не можах да спя добре отново. Детето се въртя цяла нощ и става. Днес не съм на работа, но от сутринта не ми е добре. Нямам сила, вие ми се свят, много ме боли врата и усещам стягане в тила и главата. Чакам да стане и ще трябва да излезна да й взема стола и да напазарувам, но не знам дали ще мога. Отново ли е паник атака? И няма да припадам, умирам и са само усещания? Може би и от неспането и напрежението?
Навън съм, но продължава да ми е много лошо. Много се гади, заглъхнали са ми ушите. Мисля, че не е паник атака този път.
Легнах и не мога да заспя. Като затворя очи и ми е едно напрегнато, не ми стига въздух и все едно преминават вълни от напрежение. Отново ли се връщам към онзи ужас?! Ще се справя ли да излезна от това…?
Имам чувството, че се опитва да премине вълна, сякаш губя контрол и ще ми стане много лошо всеки момент. Цялото това напрежение тази година и недоспиване… Може ли да не се справя този път? И сега какво да правя? Изчерпала съм се и не знам какво да правя!
Сега се опитвам да стана и усещам все едно губя мисъл, цялата се усещам изтръпнала. Как ще се справя? А тепърва е толкова рано. Как ще изкарам нощта? Не искам да съм така! Искам да съм добре…
Събудих се с едно усещане, че не ми стига дъх. Главата ми е отпусната много, мътно ми е, но като затворя очи все едно се отнасям полубудна и дишането ми спира. Възможно ли е да се притиска нещо в главата и изведнъж да ми спре дъха? Сега ме е страх да заспя… Постоянно ме връхлитат нови неща. Искам да съм здрава и да не очаквам да умирам всеки път. Искам да стопирам поне този страх.
Ето, сега пак…
Затварям очи и все едно се отнасям и н не ми стига въздух. Възможно ли е ли е да получавам нещо или да ме подготвя за паник атака?
Едвам издържам вече, тези дни съм като пияна. Преди малко излезнахме с дъщеря ми и главата ми е като изтръпнала. Ушите ми са заглъхнали и не виждам добре. Опитвам се да мисля, че е паник атака, но вече няколко дена съм така и не се усещам поне за миг по-добре. Пак мисля, че тези ми остеихондроза, херния и шипове ми причиняват това. Утре ми се иска да отида на Боровец поне за една вечер, но ме е страх ако ми е така как ще се катеря по пистите. Детето иска на шейна да се спуска… Не знам дали ще мога. Искам поне малко светлина да видя, без паники. Не издържам!Утре дали ще се справя, ако отида?
Като излизам не виждам ясно и едвам ходя.
Имам нужда да напиша два реда… Тръгваме след малко за Боровец, но ми е много лошо. През нощта не спах добре. Сега доредих багажа. Стана ми много горещо, прималя ми. Казах си, че е паник атака и тръгнах да хвърлям боклука, но се разтреперих, много ми се зави свят и нищо не виждам навън. Главата ми е изтръпнала. Наистина ли са само усещания на паник атака и нищо няма да ми стане? Какво да направя, за да ми мине? Страх ме е, защо отново ми е толкова лошо?
Пристигнахме и преди малко слезнахме да вечеряме, но като хапнах малко ми се зави свят и са ми заглъхнали ушите. Опитва да ме заболи главата, може би ми е високо кръвното или нещо ми става. Опитвам се да не мисля, но ми е доста зле.
Имам чувството, че съм ужасно преумора и съм с високо кръвно. И ще припадна. Зле съм!
Изтръпва ми главата. И почти не виждам. Ако получа нещо?!
Пак ще пиша…
Вчера бях почти добре, но сега се събудих и тук е много горещо и съм с ужасно сърцебиене.
4 часа е! На кой да кажа? Сърцето ще ми се пръсне и се схващам. Взимам един Валидол…
Дали ще получа нещо? Какво е това сърцебиене и защо се схващам? Бих искала да се обадя на психотерапевта ми…
Тежи ми и храната от снощи, повръща ми се. Дали от топлината ми стана толкова лошо? Малко ми се успокои сърцето от Валидола, но сега все едно се сковавам… Нещо става с мен. Помощ!Имам детето ми и заради нея трябва да съм добре!
Пак започна силно сърцебиене. И Валидолът не помогна. Вие ми се свят като стана. Сега станах и едвам ходя. Едното око ми е цялото с кръвоизливи. Дали е опасно и от какво е станало?”.
Паник атака по време на екскурзия е състояние, което потърпевшите преживяват много често. Ето и причините:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
