Всички родители са единодушни, че бабите (и дядовците) не са длъжни да гледат внуците си.
В същото време участието на баби в отглеждането на децата е изключително популярно у нас. Толкова популярно, че понякога ни е трудно да си представим друг вариант. Помощта на бабите е желана, за да могат родителите “да си починат”, да се посветят на работата си, на забавления с приятели, или просто да си бъдат “само те”.
Крайност е, когато майката прехвърля предлаганите от държавата помощи за майчинство на бабата и тя поема изцяло грижата за детето. Друга крайност е при семействата, които доброволно се отказват от помощ от страна на бабите, тъй като смятат, че тяхното влияние е вредно. В много от тези случаи родителите смятат, че бабата “глези” децата, или че не ги възпитава по подходящ начин. Откъде идват несъответствията?
Истината
Всички баби и дядовци искат внуци и се радват, когато те се появят. Но на никого не му се занимава кой знае колко с тях, независимо какво твърдят!
Понякога бабата е човек, който съзнателно или несъзнателно избягва конфликтите. Тя иска да откаже да се грижи за внуците си (осъзнато или не), но се страхува, че ще влезе в конфликт с младите и с общественото мнение. Затова приема ангажимента. Дори сама предлага услугите си. По същия начин тази баба се държи и с внуците си. Оставя ги да правят, каквото искат и изпълнява желанията им, за да не се конфронтира с тях, дори когато е добре да бъде твърда – глези ги и подкопава авторитета на родителите.
Възгледите и похватите на бабите в отглеждането и възпитанието често не се одобряват от родителите, дори когато те самите са ангажирали бабата. Майките често се оплакват от подходите на бабите пред мъжа си или пред приятелки, но не се решават да се откажат от услугите им.
Това е разбираемо. Помощта на бабите на пръв поглед е много изгодно предложение! Другите варианти са два:
- Родителите да преживеят 12 ужасно неудобни години, в които поне един от тях по закон трябва да е неотлъчно с детето.
- Да поверят детето и дома си на детегледачка – непознат човек, от когото не знаят какво могат да очакват, и при това срещу немалко заплащане.
Отношения между поколенията
Грижата на бабите за внуците е част от отношенията на взаимна зависимост между поколенията. Въпреки че бабите не искат нищо в замяна, е много вероятно тайно да очакват някаква отплата в бъдеще. Например помощ в поддръжката на жилището им. Или грижа, когато остареят. Тези неизказани очаквания пораждат напрежение в отношенията между младите и тях.
Семействата, които биха искали да имат, но нямат баби и дядовци “под ръка”, са със смесени чувства. От една страна, изпитват гордост от доказателствата за своята самостоятелност. Допада им, че не им се бъркат и че не очакват нищо от тях. От друга страна, изпитват лека завист към тези, които могат просто да се обадят, да закарат детето при баба му за няколко часа, седмици или месеци и временно да “забравят” за него.
В случаите, когато бабата директно отказва да помага за внуците и избира да се занимава с други неща, родителите са повече или по-малко, открито или прикрито разочаровани.
Обикновено родителите се ръководят от практични съображения, когато решават какво да бъде отношението им към бабите. Основното, което те очакват от тях, е временно да ги освободят от едно доброволно поето бреме. Понякога дори изглежда, като че ролята на бабите се изчерпва с това. Не е така.
Общуването между поколенията е възпитателно по начини, за които не се замисляме. То е неразделна част от изграждането на концепцията за това, какво е да си човек.
- Хората от предишното поколение дават изключителна възможност на децата да наблюдават остаряването. Това е процес, който самите те ще преживеят някой ден. Щом баба и дядо могат да се справят с това, и те ще могат да се справят.
- Дори и никога да не са виждали своите баби и дядовци, чрез тях у децата се създава възприятие за принадлежност към човечеството;
- възпитава се институцията на авторитета;
- запечатват се ценности и модели на поведение;
- Съществуването на предишни поколения несъзнателно мотивира децата за продължение на кръвната линия.
- Бабите и дядовците символизират самото време! Те са представители на миналото, на един свят, който вече до голяма степен е изчезнал.
Ако бабата разказва за детството и младостта си увлекателно, това ще остави незаличими спомени у внуците. Чудновати и вълшебни изглеждат на децата разказите на по-възрастните за начина, по който хората са живели преди. Информацията, че животът се променя, но хората продължават да съществуват, е основополагаща за вярата на хората от новото поколение, че имат бъдеще. Животът на бабите и дядовците е безценен пример за това, истинско богатство.
Дори да не отделят и една минута от живота си, за да ни отменят в гледането на децата, по този начин бабите дават достатъчно.
В Архиендж предлагаме консултиране:
- при конфликти между поколенията
- по всякакви въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата
