Рискът от самоубийство при страдащите от паник атаки
Паник атаките са сравнително рядко срещана патология, също както и самоубийството. Независимо от това мисли за самоубийство тревожат понякога хората с паническо разстройство. Това е обусловено от драматичните и мъчителни прояви на паниката и желанието на болните да се отърват веднъж и завинаги от болката и страданието.
За паник атаките са типични тяхната внезапност и непредсказуемост за хората извън психотерапия. Трудността да овладяват вегетативната буря, ако не са обучени, да се справят със задуха, сърцебиенето и замайването понягока ги подбужда да приключат със себе си.
Tentamen suicidi, TS или опит за самоубийство е стратегия за отстраняване на душевната и емоционалната болка при изчерпване ефекта на останалите възможности в съзнанието на болния. Типично е стесняването на полето на мисленето като в тунел, при което пациента вижда единствено и само тази възможност за премахване на страданието.
Самоубийството също така се явява един от най-големите страхове на хората с паник атаки. Те са силно притеснени да не би в момент на умопомрачение вследствие паника да посегнат на живота си. За тях подобен изход от ситуацията е едновременно и желан и ужасяващ.
Оценка на риска от самоубийство
В клиничната практика рискът от самоубийство се оценява във всеки един случай. Той е по-висок при следните обстоятелства:
- Анамнеза за самоубийство на близък човек – родител, брат, сестра, баба, дядо. Създаването на подобен патерн във фамилията винаги налага внимателна психотерапевтична работа за предотвратяване на риска в следващите поколения.
- Наличие на психиатрична болест. Около 10% от болните с различни видове шизофрения отнемат сами живота си. Водещ риск при депресивно болните също е самоубийството.
- Злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Често в подобни случаи става дума за самопредизвикан, но неосъзнат процес.
- Липса на социална подкрепа при болния. Когато човек се чувства самотен и неразбран, страданието да живее е непосилно.
- Тежко хронично соматично заболяване с лоша прогноза.
- Възраст след 45 години и мъжки пол.
Мъжете често извършват самоубийството по категоричен начин – обесване, скок от високо, прострелване или прегазване от влак. При подобни методи резултатът е сигурен. Жените използват по-меки начини, които могат да бъдат прекъснати – високи дози медикаменти, прерязване на вените.
Независимо от това, че самоубийствата са присъствали винаги в човешката история, те се явяват голям социален проблем. Това е така, защото отнемат от ресурса на обществото. Често става дума за млади и трудоспособни хора, с потенциал да създават семейства и да отглеждат деца.
За щастие, при пациентите с паник атаки, вероятността и съответно рискът от самоубийство са много малки.
Това се дължи на факта, че тези болни много се страхуват да не загубят живота си. Те са силно вкопчени в него и правят всички възможни изследвания, за да са сигурни, че не са болни от някоя болест. Дори при най-малкия симптом търсят медицинска помощ.
Проблемът при хората с паники може да бъде описан като натрапливи мисли, които са свързани с възможно самоубийство. Те ескалират всеки път, когато чувствителният по темата пациент чуе или прочете в някоя медия за подобен случай. Това само по себе си веднага може да отключи паник атака.
В клиничната практика болните с паники споделят, че въпреки преминаването на подобни мисли през съзнанието им, нямат никакво намерение да посягат на живота си. Дори да има подобни случаи, те са по-скоро изключение от правилото. При тях може да се обсъжда хипотезата, че са придружени от друга психопатология или соматична болест.
Разбирането на специалистите с опит в терапията на паник атаки е в посока, че паническото разстройство пази болните от самоубийство. Независимо от това предположение, оценката на риска от самоубийство е задължителен инструмент в хода на входящото интервю и регулярно в хода на психотерапията. За да се вземат адекватни и навременни мерки в интерес на пациента.
